Днес почитаме паметта на Гина Кунчева, майката на видния български революционер Васил Левски.
Гина Василева Караиванова – Кунчева е родена в град Сопот в семейството на сопотненеца Васил Караиванов и карловката Евдокия. Според Мерсия Макдермот рождената година е 1805 г. Няма запазени писмени източници за точната дата на раждане както на нея, така и на съпруга ѝ. Приблизителната година определя племенникът ѝ Васил Караиванов в своите спомени и то спрямо приблизителната дата на раждане на съпруга ѝ. На нагробния ѝ паметник е изписана годината 1810.
След 3-те кърджалийски погрома над Сопот (1794, 1801, 1807), от които последният е най-опустошителен, голяма част от населението на Сопот се изселва в Карлово. Поради изградената около него защитна стена градът не е засегнат от кърджалийските набези.
Семейство Караиванови се преселва в Карлово с 4-те си деца: Генчо (1795 – 1865), Гана (1797 – ?), Христо (1800 – 1874) – по-късно се замонашва и приема името Василий и Гина (1805 – 1878). В Карлово се раждат още 4 деца: Атанас (1807 – 1877), Мария (1815 – ?), Дона (1818 – ?), Пею (ок. 1823 – 1865) и Петко (1825 – 1858).
Васил Караиванов е златар по занятие и предава този занаят на сина си Атанас Караиванов.
Към 1830 г. (1827 според Васил Караиванов) Гина Караиванова се омъжва за бояджията на гайтани Иван Кунчев, преселник в Карлово от село Кочмаларе (дн. Отец Паисиево) на 14-15-годишна възраст. Семейството има 5 деца: Ана (Яна) (1833 – 1913), Васил (1837 – 1873), Христо (1840 – 1870), Петър (1844 – 1881) и Мария (1847 – 1851).
Съпругът Иван Кунчев умира около 1851 г. Гина Кунчева е жена с твърд характер и дава на децата си най-доброто възпитание и образование според възможностите си. Преживява смъртта на 3 от децата си – Мария, Христо и Васил. След инцидента в Сопот на 19 юни 1869 г., където местен човек познава в палтото на Левски своето, грабва го и после намира в него бунтовнически документи, Гина е разпитвана брутално от карловския мюдюрин. По негово нареждане е пускана в кладенеца на Иван Фурнаджиев, за да каже къде се крие синът ѝ. По-късно при молбата си до Найден Геров за настаняване на служба синът ѝ Петър пише доста неясното „Майка ми като се давила… само е останала сестра ми с четири момичета“. Това става повод за по-късни спекулации, че Гина Кунчева завършва живота си със самоубийство. В последните си години се премества да живее при дъщеря си.
Дочаква Освобождението от османско владичество. Умира на 10 януари 1878 г., вероятно от проблеми със сърцето, споменавайки на смъртния си одър дъщерите на Яна, които преди 3 месеца са избягали от Карлово заради турските зверства в Търново с думите:
„Децата, децата…“
Дълбок поклон пред паметта и!
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
