Николай Столетов (на руски: Николай Григорьевич Столетов) е руски офицер, генерал от пехотата. Участник в завоюването на Средна Азия и в Руско-турската война (1877 – 1878). Командир на Българското опълчение.
Николай Столетов е роден на 13 ноември 1834 г. в град Владимир, Русия в семейство на местен търговец. Завършва Физико-математическия факултет на Московския университет (1854). Получава степен кандидат на математическите науки.
Ориентира се към военното поприще. Постъпва като доброволец в Руската армия и участва в Кримската война. Проявява се в боевете при Севастопол и Инкерман. Произведен е в офицерско звание.
Завършва Николаевската военна академия и е изпратен в Кавказ (1859). Служи под командването на бъдещия военен министър генерал-адютант Дмитрий Милютин, с когото остава в близки отношения и по-късно.
През 1865 г. е прехвърлен в Ташкент и играе активна роля при руските завоевания в Средна Азия. Като началник на Закаспийския отряд основава град Красноводск (1869). Ръководи научна експедиция по старото корито на река Амударя. Повишен е във военно звание генерал-майор.
В навечерието на Руско-турската война (1877 – 1878) генерал-майор Столетов е назначен за командир на новосформираното Българско опълчение, включено в състава на Предния отряд (на генерал-лейтенант Йосиф Гурко). Участва в боевете при Стара Загора.
Командир на Шипченския отряд, включващ Българско опълчение и Габровския отряд (на генерал-майор Валериан Дерожински). Лично командва защитата на Шипка през август 1877 г. срещу Западната османска армия. Заменен е на шипченската позиция от генерал-лейтенант Фьодор Радецки.
Командва руския авангард при зимното преминаване Стара планина от дясната колона на Южния отряд. Участва в решителната победа при Шейново. Награден е с Орден „Свети Георги“ IV ст., Орден „Свети Владимир“ I ст. и Орден „Света Ана“ I ст.
След края на Руско-турската война е изпратен с дипломатическа мисия в Афганистан, която постига успех и предизвиква Втората британско-афганистанска война. Изпада временно в немилост след смъртта на император Александър II и отстраняването на военния министър Дмитрий Милютин.
Продължава да заема висши военни длъжности: началник на 18-та пехотна дивизия, 15-ти и 14-ти Армейски корпус. Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 1886 г. и генерал от пехотата от 1898 г. Член на Държавния съвет (1899).
Николай Столетов умира на 27 юни/10 юли 1912 г. в Царское село.
Поклон пред паметта му!
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
 е руски офицер, генерал от пехотата. Участник в завоюването на Средна Азия и в Руско-турската война (1877 – 1878). Командир на Българското опълчение.){kind=link}