Днес почитаме паметта на войводата Анастас Янков!

Анастас Янков Динков, наричан Македонския Гарибалди и Янко паша, е български опълченец, офицер (полковник) и революционер, виден войвода на Върховния македоно-одрински комитет.

Анастас Янков е роден 1 август 1857 г. в голямото българско село Загоричане, /днес Василиада/ Костурско. Първоначално учи в родното си село, а по-късно продължава образованието си в българското класно училище в Цариград, което завършва с отличен успех през 1875 г.

По време на вълната от репресии над българското население през Априлското въстание 1876 г., е вкаран от турската власт в затвора, но успява да избяга и заминава за Одеса. Участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876), в която за проявена храброст, след битката при Гредетин е награден със сръбски орден и е повишен в чин младши унтерофицер.

През Руско-турската Освободителна война 1877-1878г. , на 18 април 1877 г. постъпва, като доброволец във 2-ра рота от 5-та дружина на Българското опълчение. Сражава в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново, където на 28 декември 1877 г. е тежко ранен и награден за проявеното себеотрицание и мъжество с „Георгиевски кръст“ и произведен в звание – унтерофицер.

След войната и оздравяването си се уволнява от Опълчението на 22 юни 1878г. Установява в Княжество България. През месец ноември 1878 г. постъпва във Военното училище в София и го завършва на 30 август 1880 г. със звание – подпоручик. Служи, като млад офицер в 9-та пеша Берковска дружина. Произведен е в чин поручик на 9 септември 1885 г., само три дни след обявяването на Съединението.

Участва в Сръбско-българската война 1885 г., като командир на рота от Харманлийската пеша дружина, която се проявява в боевете при превземането на Цариброд и Пирот. За проявена храброст е удостоен с орден „За храброст“- IV степен.

След войната последователно служи, като офицер в гарнизоните в Пловдив, Шумен, Добрич и София, в 19-и пехотен Шуменски полк, 21-и пехотен Средногорски полк и в Министерство на войната. Произведен е последователно в чин капитан на 24 март 1886 г., майор на 2 август 1890 г., подполковник на 1 януари 1896 г. и полковник на 14 февруари 1901 г.

Преминава в запаса, за да се посвети на своята голяма цел в живота-освобождението на поробените българи в Македония и Одринска Тракия. Жени се за Мария Атанасова Попгеоргиева-Футекова, сестра на легендарната Райна Княгиня. От брака му с нея се ражда Коста Янков-участник във войните за национално обединение, главен редактор на в-к „Народна армия” и председател на Военната организация на БКП, който загива след атентата в църквата „Св.Неделя” в София през 1925г. при престрелка с полицията.

Анастас Янков влиза в редовете на Тайните офицерски братства и Върховния Македоно-одрински комитет-ВМОК, ръководен от генерал Иван Цончев и Стоян Михайловски. Прави революционна обиколка на поробена Македония, за да събира сведения за готовността на народа за въстание. Пътуването му е отразено във вестник „Балкански новини“.

„Неговото пътешествие беше триумфално шествие по всички македонски центрове, българското население се стичаше на тълпи да види българския воин“

През лятото на 1902 г. предприема поход с чета до родното си Костурско, където негов заместник-войвода е подофицерът Петър Гайков. Този поход създава големи проблеми за ВМОРО, която трудно успява да парира опитите му да вдигне въстание с местното население в Костурско и Леринско.

Според дееца на ВМОРО Ангел Динев, в Костурско Анастас Янков се ползва с голям авторитет всред българското население. В своята революционна дейност е подпомаган от Петър Погончев, Лазар Бицанов, Коте Христов и Христо Силянов. Той води успешен бой с четата си срещу турския аскер при село Бобища, Костурско.

През есента на 1902 година Анастас Янков участва, като войвода на чета в Горноджумайското въстание, което е потушено от турската власт с големи жестокости. Въстанието предизвиква голямо напрежение между ВМОРО и ВМОК, поради ликвидирането на много организационни канали и дейци на революционната организация при последвалите репресии над българското население.

През Илинденско-Преображенското въстание – 1903 г. Янков застава начело на чета от 400 души, която действа в Пирин планина. Избран е в щаба на въстанието в Разлог и командва нападението на комитите над Белица. След разгрома на въстанието, през зимата на 1903 г. се връща в България, където е арестуван и интерниран от правителството във Варна.

Полковник от запаса Анастас Янков загива заедно с цялата си чета на 15 април 1906 година в махалата Поляна на родното село на Яне Сандански с. Влахи, Мелнишко. Четата му е обкръжена в къщата, където се укриват. Всички загиват в пламъците на подпалената от турците къща.

Поклон!

Източник: wikipedia.org