На 6 март 1872 г. умира българският предприемач Христо Георгиев!
Христо Георгиев Недев е български предприемач, банкер, дарител, по-малък брат на Евлоги Георгиев.
Христо Георгиев е роден през 1824 г. в Карлово в семейството на Георги Недев и Евдокия Пулиева от близкото село Васил Левски.
В началото на 1839 г. братята на майка им – Христо и Никола Пулиеви, привличат за съдружник Евлоги. Христо Пулиев влиза в съдружието със 68 000 гроша, Никола – 50 000, а Евлоги – 27 000. Скоро в Галац пристига и брат му Христо.
Братя Георгиеви и братя Пулиеви развиват търговия с редица европейски страни. Компанията им бързо увеличава капитала си и през 50-те години вече започва да се занимава и с банково дело. В последствие двете фамилии се разделят – Пулиеви остават да работят в Карлово, а Георгиеви в Галац. В рамките на следващите 20 години 90% от приходите им започват да идват от финансови операции. Това превръща Евлоги и Христо Георгиеви в едни от най-забележимите български предприемачи по онова време и изобщо на всички времена.
Следва друг ключов етап от живота на двамата братя. Те основават обществено политическа организация на русофилски настроените българи в Букурещ – Добродетелната дружина. Освен важните политически и социални дейности, които са резултат от работата им в организацията, те подемат и своя лична борба за освобождението на България. Като противник на бунтовническата революция Добродетелната дружина инициира просветителско движение, известно като Мирната революция. Движението отпуска щедри средства за подпомагане на просветата, изпраща много млади българи да учат висше образование в Европа и Русия и поема разходите по обучението им.
През 1872 г. Христо Георгиев става на 48 години. Никой не подозира, че това ще бъде последният му рожден ден. Умирайки твърде млад, той не успява да доживее до най-значителните дела на брат си.
Поклон пред паметта му!
Източник: studyabroad.bg, wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
