Киро Тулешков е български националреволюционер, журналист, книжовник и педагог.
Киро Петрович Тулешков е роден е на 1 март 1846 г. в град Търново. Учи в Търновското класно училище (1857 – 1858) и Ришельовски лицей в Одеса (1864 – 1866). В Русия се запознава с Христо Ботев (1864). Прехвърля се в Браила и работи в печатницата на Димитър Паничков (1867). Постъпва е в Одеското военно училище (1869), но го напуска след две години. Отново постъпва в печатницата на Димитър Паничков. Екстерниран от румънското правителство през 1871 г. в Мачин, но малко по-късно се завръща в Румъния.
След освобождаване от затвора заминава за Букурещ, където става помощник на Любен Каравелов. Сътрудник на в. „Дума на българските емигранти“ (1871). Отговорен редактор на вестник „Независимост“ (1873 – 1874).
Директор на гимназиалната печатница в Болград (март 1876). Издава вестник „Български глас“ (1876 – 1877).
В писмо до него Христо Ботев дава знаменитото описание на Васил Левски:
„Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер! Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè весел!“ (Писмо от 1868 г.)
По време на Руско-турската война (1877 – 1878 г.) е опълченец и преводач в Руската армия.
След Освобождението от османско владичество живее в Търново. Тук открива печатница и взема участие в обществения живот на града като помощник-кмет и училищен настоятел.
Издател на в. „Съединение“ (1880) и в. „Свободен печат“ (1881). От 1887 г. е директор на Държавната печатница в София. Има заслуги за учредяването на Българското печатарско дружество. Автор е на литературни творби с тематика от живота и борбите на българите през Възраждането.
Умира на 31 януари 1904 г. в София
Поклон пред паметта му!
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
