Иван Наумов, наречен Алябака или Алябако, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, борец за свободата на българите в Македония и Тракия.
Иван Наумов е роден в село Ораовец, Велешко, в бедно българско семейство. По-малкият му брат Павел Наумов също е деец на ВМОРО. Поради липса на средства не може да учи и отива на гурбет в Солун. Там се запознава с идеите на ВМОРО и около 1900 година е привлечен в организацията от Михаил Апостолов Попето. Работи като бакалин в Драма и Кавала.
Стефан Аврамов описва Иван Наумов така:
„ „Алябака бѣ високъ, широкоплещъ и здравенякъ съ мургаво лице и черна коса, които го оприличаваха на мавъръ, поради което получи прякора „Алябакъ”. Неговиятъ орловъ погледъ, воинственъ духъ, походка, смѣлость, себеотрицание и вѣра въ дѣлото го издигнаха предъ очитѣ на другари и противници. Въ време на сраженията, и съ турци и съ сърби, той налиташе като разяренъ лъвъ, увличайки следъ себе си четницитѣ. Въ велешко, прилепско и Поречието той бѣ единствениятъ войвода, който бѣ вселилъ страхъ въ редоветѣ на сръбската пропаганда, агентитѣ на която го третираха за непобедимъ и неуязвимъ” “
През 1902 година убива един турчин и бяга в София. Същата година се връща като четник в Одринско и Пашмаклийско. От началото на 1903 година е организационен войвода в Крушевско. По време на Илинденското въстание ръководи едно от отделенията, което участва в запалването на жандармерийската казарма в град Крушево. Снабден е с 25 коня, натоварени с оръжие, от Тодор Яковов, станал четник при Алябака в периода 1903-1906.
През 1902 година убива един турчин и бяга в София. Същата година се връща като четник в Одринско и Пашмаклийско. От началото на 1903 година е организационен войвода в Крушевско. По време на Илинденското въстание ръководи едно от отделенията, което участва в запалването на жандармерийската казарма в град Крушево. Снабден е с 25 коня, натоварени с оръжие, от Тодор Яковов, станал четник при Алябака в периода 1903-1906.
След въстанието се оттегля в България. В София, през 1904 година, заедно с Мамин Колю, след неуспешен атентат срещу турския консул, при който е ранен гавазинът му, са арестувани за около шест месеца. С чета, на която е войвода, влиза отново в Македония. При настъпилите разногласия във ВМОРО Иван Алябака е сред привържениците на Борис Сарафов. Обикаля като войвода Велешко, Прилепско, Кичевско и Поречието, но поради конфликт с велешкия войвода Стефан Димитров му е наредено от организацията да не се връща там.
Освен с турските войски четата му се сражава и срещу новопоявилата се сръбска въоръжена пропаганда. През декември 1904 година, заедно с войводата Боби Стойчев, са разбити от турска потеря и са убити 16 от 20 негови четници. Същата година дава престрелка на четата на Стефан Димитров, като накрая се разделят с разбирателство. През 1905 година четата на Иван Наумов – Алябака гони Димитър Чуповски от Македония, заради пропагандирания от него македонизъм.
През лятото на 1907 г., Алябака влиза в Македония като войвода на една от най-големите организационни чети, състояща се от 60 души, повечето от които войници от Българската армия, сред които и Константин Кюркчиев. Тази чета участва в сражението на Ножот и Попадийските чукари през юли 1907 година, заедно с другите, дошли от България чети – на Тане Николов, Михаил Чаков, Христо Цветков, прилепските районни чети на Гьоре Спирков и Мирчо Найдов и селските чети на Секула Ораовдолски и Велко Попадийски.
През август същата година, връщайки се от конгреса на Битолския революционен окръг на ВМОРО в Пространската планина, на който е избран за окръжен ревизор на четите, Алябака е убит с двама свой четници в село Белица. Според едната версия той става свидетел на отвличането от арнаути на една девойка от село Белица. Притичва се на помощ и от обикновена схватка с разбойници, се завързва сражение с набързо дошлия турски аскер, в което Алябака е убит. Селяните от Белица го погребват в олтара на местната църква. Според другата версия четниците са предадени от селския ръководител на ВМОРО
Поклон!
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
