Арх. Петър Кантарджиев е един от талантливите български архитекти на ХХ век, който е сред създателите на съвременния градоустройствен облик на София, както и на градоустройствените планове на няколко града и курортни комплекси през 40-те и 50-те години.
Той е автор на редица жилищни и обществени сгради, участва в множество конкурси и печели призови награди. Проектите му се отличават с ясен и логичен план, с пропорционално организирани вътрешнопространствени обеми, с опростени и функционални съвременни форми и с изразителен архитектурен образ.
През 1911-1912 г. следва архитектура в град Карлсруе, но се връща в родината си, за да вземе активно участие в съдбовните й исторически събития. Участва в Балканската война, а от 1915 до 1919 г. е пехотен офицер в Първата световна война. Тежко ранен, остава инвалид. Награден е с орден за храброст. През 1919 г. е приет за член на БКП (т.с.) и е избран за секретар на комунистическата организация на инженерите.
Своя характерен стил на проектант той проявява още в началото на 20-те години на миналото столетие, след като завършва политехниката в Карлсруе през 1920 г., когато започва частна практика, продължила до 1944 г. През 1923 г. проектира и ръководи изграждането на една от най-високите и монументални сгради за своето време – седеметажния хотел „Одеон-палас“ (по-късно „Еделвайс“, сега там се помещава Алианц България холдинг), оформящ ъгъла между улиците „Поп Богомил“ и „Мария Луиза“. В представителна сграда арх. Кантарджиев прави художествен синтез между архитектура и скулптура. Хотелът се отличава с хармоничните си пропорции между хоризонталните и вертикалните елементи, изразяващи се в редове от масивни балкони и пиластри, завършващи на петия етаж с детски фигури, а куполът, уванчаващ ъгъла, е поддържан от атланти. Архитектурната скулптура е изработена от Анастас Дудулов.
От 20-те до 40-години арх. Петър Кантарджиев в съавторство с колеги проектира около 500 индивидуални жилищни сгради, 30 кооперативни здания, три хотела, емблематичните за столицата ни кинотеатри „Славейков“, разположен на едноименния площад, „Пачев“, намирал се на булевард „Дондуков“, разрушен при бомбардировките на София през 1944 г., и „Славянска беседа“. Той проектира жилищния блок на ул. „Московска“ и ул. „11 август“, както и представителната кооперация на ъгъла между бул. „Руски“ и ул. „Сан Стефано“, а също и сгради в Горна баня, Княжево, Чепеларе, Смолянско и др. Малцина знаят, че той е автор на проекта на първия хотел в Пампорово, построен през 1926 г.
След 9 септември 1944 г. арх. Петър Кантарджиев допринася активно за развитието на новите градоустройствени тенденции. Работи в Главната дирекция по възстановяването на разрушенията в София.
През 1945 г. получава втора премия на конкурса за градоустройствен план на София. Проектира и ръководи строежа на Софийската популярна банка на улица „Калоян“ №1 (сега там се помещава Държавна спестовна каса). От края на 1945 до началото на 1948 г. е директор на Архитектурно-градоустройствената дирекция, където има съществен принос за архитектурното и градоустройствено развитие на столицата ни.
През 1946 г. е ръководител на колектив, съставен от архитектите А. Дамянов, Ал. Дубовик, Ив. Данчов, Г. Попов, Щ. Щерев, Г. Ковачев, М. Сапарева, с които проектира първите жилищни комплекси у нас на „Лагера“ и „Хиподрума“ в София, които, въпреки критиките за това, че са решени в тъмноциментови багри, както и за крайната пестеливост при разпределението на вътрешните пространства, ще останат в историята на архитектурата ни като първи примери за микрорайонна планировка в България.
По решение на Министерския съвет арх. Кантарджиев, съвместно с арх. Д. Георгиев и арх. Ив. Данчов, изготвя градоустройствените решения и архитектурните проекти за хиляда жилища за работници от промишлените предприятия на гара Искър, в квартал Надежда, текстилна фабрика „България“, ТЕЦ „Курило“.
През 1945-1948 г. е ръководител на колектив за изработване на градоустройствен план на София. В него се дава пълен израз на разрастващото се социалистическо строителство в София. През това време е ръководител на колектив, който изготвя проект за центъра на столицата от Ректората на Софийския университет до площад „Ленин“ (сега площад „Света Неделя“). Този труд е одобрен, дадена му е висока оценка и е разписан лично от Георги Димитров в края на 1947 г.
Арх. Петър Кантарджиев е ръководител на авторски колектив, който изготвя генералния план на Националния физкултурен комбинат в София. В този мащабен проект се предвижда стадион за 80 хиляди души, комплексно висше физкултурно училище, колодрум, хиподрум, покрита спортна зала, олимпийско село, изложбени палати и други спортни площи и съоръжения.
Той ръководи творчески колективи за изработването на градоустройствените планове на Самоков (1948), Боровец (1948), Перник (1951), Димитровград-изток (1953), Копривщица (1955), Пампорово (1960). Неуморният архитект и общественик е автор на множество публикации по история и теория на архитектурата, по проблеми на градоустройството и жилищното проектиране. Сред тях е цялостният труд „Градоустройство в миналото и при социализма“, издаден през 1952 г.
За своите професионални заслуги е награден с ордените: „Кирил и Методий“ – I степен (1958), „Червено знаме на труда“ (1959), „9 септември 1944“ – II степен (1965) и „Народна република България“ – I степен (1967).
Петър Кантарджиев умира на 20 януари 1981 г. в София.
Поклон пред паметта му!
Източник: duma.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
