Александър Йосифов е български композитор, диригент и музикален педагог. Директор на „Балкантон“ (от 1968 до 1986 година), председател на Виенския клуб в София, професор в Нов български университет.
Роден е на 12 август 1940 г. в София. Син е на композитора, диригента и общественика Йоско Йосифов. Завършва Българската държавна консерватория при проф. Панчо Владигеров, проф. Константин Илиев и проф. Жени Ковачева.
Автор е на над 1500 композиции във всички музикални жанрове: 26 опери и балети с 57 премиери и над 2000 спектакъла в България и в чужбина; кантатно-ораториални творби; 7 симфонии, 10 инструментални концерта; 52 опуса за клавирни дуа; хорова и детска музика; над 600 естрадни песни и 300 обработки на народни песни и танци.
От 1972 година Александър Йосифов е агент на Държавна сигурност. Кандидат-член на ЦК на БКП. През кариерата си е заемал и длъжността професор по оперно пеене с диригент в Националната музикална академия, а също така член на комисия към ВАК. Декан и зам. ректор на Националната музикална академия.
Председател на Националния съвет за музика към Министерството на културата. Президент на „Виенския клуб“ към посолството на Република Австрия в София. Член на Международната асоциация на клавирните дуа в Токио, Япония.
Александър Йосифов умира на 25 ноември 2016 година в София.
Носител е на 19 награди от конкурси за композиция в: Япония (4 пъти, между които Гранд при, Канебо, 1999); Италия (2 пъти), Гърция (2 пъти), Полша (2 пъти), Югославия, Германия, Чехия, Русия, Турция, Бразилия, 2 пъти „Златният Орфей“; I награда на III национален конкурс за симфонично произведение „Балетна музика в 7/8“ (2003).
Носител е на Почетния кръст за изкуство на Министерството на културата на Полша.
Почетен гражданин на Стара Загора.
Александър Йосифов е Удостоен с почетния знак „Златен век“ – печат на Симеон Велики (2014)
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.