Акад. Стефан Младенов е български езиковед и диалектолог, специалист по индоевропейско езикознание, славистика, балканистика, българистика и учен със световна известност и авторитет.
Стефан Младенов Стоянов е роден на 27 декември 1880 г. във Видин. Баща му е казанджия. Завършва класическия отдел на гимназията във Видин. Още в гимназията се проявява неговата дарба да усвоява леко чужди езици. След завършването ѝ свободно владее немски, усвоява добре френски и започва да учи английски език. По това време (1902 г.) превежда на български език две драми на Хенрик Ибсен. След конкурс печели стипендия и следва славянска филология в Софийски университет (1898 – 1902 г.) Изучава главно славянски езици, без да изоставя заниманията си с други езици. Задълбочените му занимания солидно предпоставят по-късните му изяви на учен, с широки познания по всички класически и нови филологии.
През 1902 – 1903 г. е учител в Шуменското педагогическо училище и в Първа софийска мъжка гимназия. През 1903 – 1904 г. специализира във Виена при Ватрослав Ягич, Константин Иречек, Паул Кречмер и други, а след това – в Петербург и Прага (1904 – 1905) при Ян Бодуен де Куртене, Алексей Соболевски, Пьотър Лавров, Валтер Булич, Любор Нидерле и други. В Пражкия университет Стефан Младенов защитава докторската си дисертация „За промените на граматическия род в славянските езици“.
В периода 1906 – 1910 г. Стефан Младенов е учител във Втора мъжка гимназия в София и в Софийската духовна семинария, а от 1910 г. работи в Софийския университет като доцент, извънреден (от 1916 г.) и редовен професор (от 1921 г.) През 1911 – 1912 г. специализира в Париж и Мюнхен. По време на Балканската война и Междусъюзническата война неговите бойни другари от фронтовете го помнят в окопите с тефтерчето, с което учел турски език.
През 1916 г., по време на Първата световна война е поканен, съдейства и взима участие в Научната експедиция в Македония и Поморавието. През 1921 г. е избран за титуляр на катедрата по общо, сравнително и индоевропейско езикознание при Софийския университет. През 1929 г. получава званието академик. Знаел е перфектно 18 езика, а е ползвал общо 27. Благодарение на труда и настойчивостта си, той овладява не само всички славянски езици, но и старогръцки, новогръцки, латински, староиндийски, староарменски, староперсийски, арабски, турски, норвежки, шведски, датски, литовски, фински, албански, унгарски, румънски, без да се броят известните му и разпространени италиански, испански и португалски.
През 1918 г. Стефан Младенов е избран за член-кореспондент на БАН. През 1929 г. Стефан Младенов е избран за член-кореспондент на Академията на науките на СССР, с което става единствения български учен, получил това признание преди преврата от 9 септември 1944 г. Едновременно с това Младенов е избран и за член на Полската академия на науките, на „Словенския устав“ в Прага и на Кингс Колидж (Лондон). От 1942 г. Стефан Младенов е член-кореспондент и на Германската академия на науките.
Стефан Младенов е учен и езиковед от световна величина, с широка международна известност. Индоевропейското и сравнително езикознание намират в негово лице, буден и хладен ум, с тънък и проникновен усет за открития. Етимологиите на Младенов отдавна са възприети от учените в целия свят. Изследванията с достиженията му в областта на научното и сравнително езикознание винаги са служели за пример за това как ученият трябва да се интересува от установяване на обективната истина в езиковото развитие, вън от всякакви конюнктурно-политически цели.
Умира на 1 май 1963 г.
Поклон пред паметта му!
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
