Тодораки Пешов е български политик. Роден на 5-ти април 1838 г. в днешния столичен квартал „Желява“ още в края на 60-те и началото на 70-те години на по-миналия век, той става един от най-богатите и влиятелни жители на града.
По спомените на негови съвременници Тодораки се занимавал с покупко-продажба на тютюни, един доста доходоносен занаят по онова време. И за разлика от повечето негови многоимотни съграждани, той се радвал на голяма почит и уважение от цялото население. В мемоарите си Каназирски го обрисува като човек, „извънредно щедър към нуждаещите се“ и всеобщо уважавана личност. Доказателство за това е и фактът, че в годините преди Освобождението той е избиран многократно в различни градски структури (като меджлиса – градския съвет, училищното и църковното настоятелство и др). Неслучайно попада и в списъка на Марин Дринов от края на 1877 г. на подбрани интелигентни лица с оглед привличането им в бъдещото управление на страната, а в края на 1878 г. като председател на Софийския градски съвет влиза „по право“ като депутат в Учредителното събрание във Велико Търново. Месец по-късно съдбата го поставя начело на бъдещата столица на Третата българска държава и това именно се превръща в делото на живота му. Тодораки Пешов управлява града общо два пъти.
За пръв път става кмет на 30 декември 1878 г. и в продължение на почти 9 месеца (до 13 септември 1879 г.) ръководи неговите съдбини. През това време създава или помага за откриването на Първа софийска мъжка гимназия (основана на 7 януари 1879 г.), на Софийската първоразрядна болница (официално отворена на 1 май 1879 г.), както и на редица други институции с обществена значимост. По негово лично настояване са въведени и първите нощни дежурства в аптеките. Но може би най-запомнящата му се инициатива е подписката за издигане на паметник на Апостола на свободата, Васил Левски. Обосновавайки предложението пред градския общински съвет Пешов посочва:
„Един път за всякога Левский е вече успял да съгради великолепен паметник в нашите сърца и души; но в памет на потомството, тук у нас, се възприе въздигането, за слава негова, паметник край г. София, до Орханийското шосе, тъкмо на онова място, гдето он на въже биде повесен…“.
Вторият му мандат като столичен кмет започва на 10 май 1884 г. и продължава малко повече от 15 месеца – до 24 август 1885 г. По това време София се сдобива с нова водоснабдителна система. Изградени са резервоари за питейна вода при с. Бояна, както и част от водопровода, свързващ ги с града. През пролетта на 1885 г. е обособена и Борисовата градина, която от следващата 1886 г. започва да придобива облика на съвременен градски парк.
В знак на почит и признателност в началото на 90-те години, Тодораки Пешов е удостоен със званието „Почетен гражданин на София”. Умира през 1892 г. на 54-годишна възраст.
Няколко десетилетия по-късно, към началото на Първата световна война, неговите наследници о. з. подп. Тодор Пешов, Пешо Т. Пешов и артистът от Народния театър Димитър Пешев, пропиляват почти всичко и нищо не остава за бъдните поколения от някогашното огромно имане на Желявецо.
Източник: kmeta.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
