Христо Телятинов (името се среща и като Тилятинов) е български възрожденски просветен и църковен деец.
Телятинов е роден в македонския град Дойран (Поленин) на 9 март 1849 година. През 1867 година завършва III клас в гръцката прогимназия в родния си град. Първоначално става учител, а по-късно е ръкоположен за свещеник. Участва в борбата за самостоятелна българска църква, а след 1871 година и за налагане на екзархията в Дойран и в други македонски епархии. През 60-те и 70-те години е български учител в родния си град и екзархийски архиерейски наместник. В 1881 година Телятинов е единият от двамата учители на дойранското училище. През ноември същата година то е затворено, но Телятинов остава в Дойран с екзархийско поръчение да работи за неговото отваряне. Неговата упоритост се увенчава с успех през 1888 година, когато в града е построена българска църква и е отворено българско училище. Отец Телятинов оставя следната паметна бележка по този повод:
„ Забележвание за сведение. През 1888 год. вследствие не оставянието на гърцкий владика Йоаким да се служи всенародами на празник „Св. Кирил и Методий” 11 май, предизвика се да се напусне църквата „Св. пророк Илия” и да се открие Български молебен дом (параклис) с име „Св. Кирил и Методий” и тъй покупи се здание и първата служба са служи на 24-и юни 1888 год.
Дойран (Поленин) Христо Телятинов “
През 80-те години е екзархийски свещеник в Кичево, където се опитва да противодейства на пусналата здрави корени в Поречието сръбска пропаганда. Председател е на Кичевската българска община до август 1892 година, когато предава поста на отец Иван Попкръстев. През периода 1898 – 1902 година Телятинов председателства българската църковна община в Петрич, където полага големи усилия за укрепване на екзархийското църковно и училищно дело.
Христо Телятинов умира в 1913 година. Той е баща на революционера Иван Телятинов.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.