Митрополит Натанаил Охридски е висш български духовник, писател, обществен деец, революционер – един от организаторите на Кресненско-Разложкото въстание и Охридското съзаклятие.
Истинското име на митрополит Натанаил е Нешо /Недялко/ Стоянов или Бойкикев. Той е роден на 26 октомври 1820 година в с. Кучевище, Македония. Учи в Кучевишкия манастир, а през 1835 година продължава образованието си в Самоков и Прилеп.
През 1837 година Бойкикев се подстригва за монах в Зографския манастир с името Натанаил. След една година заминава да учи в духовното училище в Кишинев , а по-късно в Одеската семинария в Русия.
След завършването на семинарията Натанаил се записва в Киевската духовна академия, която завършва през 1851 година. Ръкоположен е за йеромонах в Киев.
Натанаил е става личен приятел на Константин Петкович, Георги Раковски, Васил Априлов, и много други видни български и руски обществени и духовни дейци. През 1853 година Натанаил издава на черковнославянски в Прага книгата „Приятелское писмо от българина к гръку“, в която описва причините за българо-гръцката църковна разпра. През 1863 година, заедно с Иван Селимински, архимандрит Натанаил е български делегат в Моравия на честването на 1000 години от делото на Светите братя Кирил и Методий.
От 1854 до 1869 година, като представител на Зографския манастир, той е игумен на Добровецкия манастир в Молдова.
На следната 1865 година Митрополит Натанаил Охридски издава в Букурещ „Буквар славено-българскій“, предназначен за училището в родното му село Кучевища.
През септември 1872 година Натанаил е ръкоположен за пръв митрополит на Българската екзархия в Охрид, но получава берат * през 1874 година. През 1873 година Натанаил издава в Цариград „За Юстинианови права на Охридска архиепископия или за църковна независимост и самостоятелност на Охридско-Българско священоначалие“.
При избухването на Руско-турската война през 1877 година, Натанаил заминава за Цариград. Взима участие в организирането на Кресненско-Разложкото въстание през 1878 – 1879 година. В адрес от 15 юли 1878 година той съобщава на княз Александър Дондуков-Корсаков за опожарени села, убийства, насилия, изнасилвания на девойки и жени в Битолско, Охридско и Прилепско. В писмо от 24 юли 1878 година пък, до Иван Аксаков той описва политическата ситуация в Македония. Натанаил се оплаква на Аксаков, че в Берлинския договор няма и помен за македонските българи, които са участвали равностойно в борбата срещу поробителя. Преследвани от турците, клеветени от гръцките пропагандисти, македонските българи са принудени да бягат към България.
Митрополит Натанаил Охридски се установява в София , а по-късно във Враца и Ловеч. През 1880 година той е освободен от Охридската митрополитска катедра, тъй като връщането му в Османската империя става невъзможно поради участието му в Кресненското въстание. От 1880 до 1891 година Натанаил е ловешки, а от 1891 година до смъртта си е Пловдивски митрополит.
Натанаил Охридски е действителен член на Българското книжовно дружество . Използва псевдонимите Н. Богдан, Един Задунаец, Богомолец, Богдан.
Умира на 18 септември 1906 година в Пловдив.
Източник: teenproblem.net
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
