Константин Кисимов е български театрален и филмов актьор. Роден е в старо патриотично търговско семейство на 16 април 1897 г. във Велико Търново.
Прадядо му Георги Кисимов е участвал в знаменитата Велчова завера през 1835 г, а дядо му Пандели е член на Букурещкия революционен комитет. Баба му Евгения Кисимова е сред най-изявените защитници на девическото образование у нас. Баща му завършва международно право в Кеймбридж и бил пръв възпитаник на известния Роберт колеж. Константин Кисимов тръгва по пътя на баща си – дипломира се като юрист в София. Но не става адвокат или съдия, а се отдава на любовта си към театъра и киното и още през 1922 г. започва да учи в театралната школа при Народния театър. Изпратен на специализация в в Сорбоната в Париж откъдето се завръща през 1928 г.
И започва голямата му артистична кариера, До края на живота си той е сред стълбовете на Народния театър и сред най-ярките му дарования. Неговото театрално амплоа притежава много топлота, патос и целеустременост с филигранна и неповторима актьорска техника, с акцент към фразата и към експресивното изразяване. Кисимов изгражда запомнящи се образи в пиеси като „Големанов”, „Хамлет”, „Хъшове”, „Свекърва”, „Тартюф”, ”Боряна”, „Опечалена фамилия”.
Пристрастен е към Алековия герой бай Ганьо, с изключително отношение към художественото слово и въздействието на текстове на Ботев, Вазов, Вапцаров.
Обикаля страната в гастроли с театъра и постига широка известност. Съвсем естествено той участва и във филмите, които се снимат през това време, като изгражда еднакво добре и положителни, и крайно отрицателни образи, така, както това се удава на един истински актьор, а не на еднопластов, който играе само своя собствен характер на сцената или екрана.
Константин Кисимoв ни напуска твърде рано, при автомобилна катастрофа на 16 август 1965 г., връщайки се от поредния си рецитал в Балчик. Но пресъздаденото от него, запаметено във филмовите ленти и с филмите му и от записите в радиото, остава за поколенията.
На фасадата на ул. „Московска” 25 в столицата има негов паметен барелеф, който никога не остава без стръкчета цветя – почит от неговите почитатели и техните потомци.
Източник: afish.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
