Името на генерал-лейтенант Никола Генчев е познато във всички военни документи от Първата и от Втората световна война.
Роден е на 21 септември 1897 г. в Брацигово. Ученик е в Пазарджишката гимназия, но оттам се прехвърля във военното училище, където в продължение на две години и половина се обучава и през януари 1917 г. е произведен в чин офицерски кандидат и веднага заминава за фронта.
Зачислен е към 9-и пехотен полк, който действа по това време на Завоя на Черна и е под командването на полковник Борис Дрангов. Няколко месеца след това провежда едно патрулно нападение с група войници, прерязват телените заграждения, преминават през противниковото поле и скачат в един окоп, където залавят италиански пленник.
Двадесет дена по-късно Никола Генчев е произведен в подпоручик и е награден с орден – войнишки, златен, втора степен „За лично проявена храброст“, а по-късно получава и офицерския орден „За храброст“ – четвърта степен.
През 1935 г. генерал Генчев е уволнен от армията за антимонархическа дейност. Това се случва заради участието му във военния преврат. През 1935 г. дори е и арестуван. Военният съюз е бил много добре организиран в цялата страна.
Дори и цивилен, о.з. майорът тогава общува с офицери, които му идват на гости като семейни приятели – от цяла Южна България, от Стара Загора, от Нова Загора, от Сливен. Всичките прояви на о.з. майор Генчев са архивирани от полицията.
След 9 септември 1944 г. военното министерство се заема от Военния съюз. Министър на войната става Дамян Велчев. Цялото министерство се заема от звенари и хора от Военния съюз. Генерал Стойчев става командир на Първа българска армия, Кирил Станчев става командир на Втора армия, генерал Урумов оглавява Четвърта армия. Командирите на дивизии също са от тези среди.
Генерал Никола Генчев е техен съмишленик. Има доказани прояви от бойното поле. Честен и справедлив е. Популярен е сред войската и обществото. Говорят и пишат за него – възторг, – изтъкнат командир и пръв ръководител. Наричат го храбрец, герой, неустрашим, прославен, легендарен, народен генерал.
След лагера и затворите той непрекъснато беше следен и наблюдаван. Зачислен е към пловдивския „вражески контингент”. Отчислен е 4 месеца след смъртта му, спомня си синът му. Не съм пострадал от това, че имах такъв баща. Завърших университета, бях добър ученик и студент. Майка ми беше учителка. Помнят я с добро име. „Обичан и отричан” е заглавие на публикация във военно списание за моя баща. От него не съм чул да казва „АЗ“, дори и с малки букви, както се казва, твърди професор Генчев.
Генералът не е забравен от своите съграждани от Брацигово.
И преди 10 ноември 1989 г., а и след това за него е писано, откриват паметен надпис на родния му дом, има и улица на негово име в града, а и е обявен за почетен гражданин на Брацигово.
Генерал-лейтенант Никола Генчев трябва да бъде запомнен с неговите военни дела и с неговите упоритост и устойчивост, с неговите мъдрост, знания и умения. Той е един от малцината, които не наведоха глави пред новата власт. За несъгласието си с нея понесе стоически затвор, насилие, лагер, но остана верен на себе си, категоричен е достойният син на още по-достойния български генерал Генчев.
Източник: armymedia.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
