Днес отбелязваме рождението на генерал-лейтенант Вичо Диков!

Вичо Диков е български офицер (генерал-лейтенант), командир на 7-ми пехотен преславски полк през Сръбско-българската война (1885), началник на Щаба на армията (1907), командир на 4-та армия през Междусъюзническата война (1913).

Вичо Дионисиев Диков е роден на 2 ноември 1861 година в тулчанското село Бейдауд. Завършва класното училище в Тулча. Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като доброволец в действащия в Добруджа корпус на генерал Цимерман. През 1879 завършва с първия випуск Военното училище в София и е зачислен с чин подпоручик в 18-та пехотна силистренска дружина. На 30 август 1882 година е произведен в чин поручик.

През 1883 година е командирован в Русия, където служи в 54-и пехотен мински полк и завършва офицерска стрелкова школа. Завръща се в България през 1884 година като командир на рота в 8-а пехотна врачанска дружина, която е в състава на 7-и пехотен Преславски полк. На 30 август 1885 година е произведен в чин капитан, а на 14 септември е назначен за командир на същия полк.

През Сръбско-българската война капитан Диков командва 7-ми пехотен преславски полк в боевете при Сливница от 5 до 7 ноември 1885 година. Защитава успешно левия фланг на Сливнишката позиция при хълма Вишая под напора на сръбската Шумадийска дивизия.

Участва и в Пиротското сражение на 14–15 ноември, като действа с полка си срещу сърбите в долината на река Градешница при село Нишор, северно от Пирот.

Малко след края на войната е награден с Орден „За храброст“ III-та степен.

Като командир на базирания в Шумен пехотен полк, през август 1886 година капитан Диков подкрепя краткотрайното русофилско правителство, образувано в София след свалянето на княз Александър Батенберг. Въпреки провала на преврата, запазва командния си пост. В края на септември заедно с останалите командири от Шуменския гарнизон оказва натиск върху Регентството да изпълни исканията на руския емисар Николай Каулбарс за освобождаване на арестуваните офицери и отлагане на изборите за Велико народно събрание. Тъй като голяма част от офицерите от полка не го подкрепят, Диков подава оставка и емигрира (октомври 1886).

През февруари 1887 година взема участие в Силистренския бунт на офицерите-русофили. След провала му се установява в Русия и постъпва на служба в руската армия. През 1890 година завършва Николаевската академия на руския генерален щаб. След това служи в руската 21-ва дивизия, в Петровск и Тифлис. Преподава тактика и топография в Тифлиското пехотно училище

След помирението между българските и руските власти, през 1898 година Вичо Диков се завръща в България с чин подполковник. Първоначално е зачислен в Щаба на армията, а от януари 1899 е началник щаб на 3-а Балканска дивизия в Сливен. От май 1900 е отново в генералния щаб, повишен е в чин полковник. От май 1905 година е генерал-майор и командир на 6-а пехотна Бдинска дивизия във Враца. В края на 1906 поема ръководството на Трета военно-инспекционна област. Оглавява Щаба на армията от 28 март до ноември 1907 година, когато става началник на Военното училище. От 1909 година е начело на Главното интендантство на армията.

По време на Балканската война генерал Диков ръководи Главното тилово управление. На 28 юни 1913 година – близо две седмици след избухването на Междусъюзническата война, е назначен за командир на Четвърта армия. Нанася поражение на сърбите в Калиманското сражение. В Кресненската операция предвожда десния фланг, отблъсквайки гръцката армия от Пехчево.

На 5 август 1913 година е произведен в чин генерал-лейтенант. След по-малко то месец, на 2 септември, преминава в запаса.

Генерал-лейтенант Вичо Диков умира на 5 май 1928 година в София.

Източник: wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!