Пантелей Киселов (още известен като победителят край Тутракан) е български офицер (генерал от пехотата), герой от отбраната на Видинската крепост през Сръбско-българската война (1885), от сраженията при Гечкинли и Селиолу в Балканската война (1912 – 1913), и от добруджанската кампания (1916), командир на 4-та пехотна дивизия (1914 – 1918).
Пантелей Георгиев Киселов е роден на 23 октомври 1863 г. в Свищов. Учи в класното училище в родния си град. През 1880 г. постъпва във Военното училище в София и завършва през 1883 г.
Участва в Сръбско-българската война (1885) като ротен командир в защита на Видинската крепост.
От 9 декември 1909 година до 2 март 1912 година е командир на 5-и пехотен Дунавски полк. На 10 март 1912 година полковник Киселов е назначен за командир на 8-и пехотен приморски полк.
По време на Балканска война (1912 – 1913) полкът на полковник Киселов влиза в състава на 2-ра бригада от 4-а пехотна преславска дивизия (3-та армия).
През Междусъюзническата война 1913 с полка си се сражава срещу сърбите на Калиманската укрепена линия. През своята бляскава кариера е начело на най-елитни части от българската войска: Пети пехотен дунавски полк и Осми приморски полк. С тях воюва и побеждава в Балканската война.
През Първата световна война генерал Киселов командва щурма на Четвърта преславска дивизия срещу току-що построената модерна крепост Тутракан.
Кавалер е на високи военни отличия и е ранен от снаряд през Междусъюзническата война. Като повечето генерали от своето поколение генерал Киселов често е бил виждан в окопите на предната линия. През 1919 г. е уволнен от армията, като малко преди това е произведен в чин генерал от пехотата. От 11 март 1923 г. до 26 февруари 1926 г. е Председател на Федеративния съвет на Съюза на запасните офицери и подофицери в Русе. Негова е идеята да се създаде мемориал „Военна гробница – 1916 г.“ при с.Шуменци, Тутраканско. В края на 1926 г. генералът решава да се премести при сина си Георги, адвокат в София. Героят от Тутракан, изключително уважаван от русенското общество, е изпратен тържествено на гарата от началника на гарнизона, множество офицери, запасното войнство и стотици граждани.
Генерал от пехотата Пантелей Киселов умира на 14 октомври 1927 г. в София.
В негова чест, на 7 декември 1934 г. село Емирово е преименувано на Генерал Киселово.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
 е български офицер (генерал от пехотата), герой от отбраната на Видинската крепост){kind=link}