Марин Чолаков, известен като Стефан или Шунков, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Марин Добрев Чолаков е роден на 23 юни 1877 година в село Кьопеклии, Провадийско, в Османската империя, днес в България. Завършва I клас в Шумен, а след него 4 години следва в Софийското рисувателно училище. Напуска училището през март 1901 година и заминава за Чепеларе по молба на началника на революционния пункт на ВМОК Вълчо Антонов. Първоначално Чолаков е секретар на четата му, а малко по-късно става самостоятелен войвода на първата организационно-агитационна чета в Западна Тракия. Води чета в района на Гюмюрджина, като за задача има да организира местни комитети и да събере парични средства за самоиздръжка
През юли 1902 година заедно със Стефан Чакъров покръщават Тане Николов и Димитър Запрянов.През август 1902 година Чолаков навлиза в Гюмюрджинско с четата на Константин Антонов. В нея влизат Тане Николов, Димитър Запрянов, Дядо Петър, Стефан Чакъров, Недялко Килев, Атанас Тропчов, Симеон Дечев, Стойчо Караиванов и Желю Иванов, братовчед на Антонов. От Енимахле, през Попово, Аврен и Дутли четата стига до Манастир. Антонов заминава да Доганхисар, а четата му начело с войводата Чолаков и организатора Чакъров минава през Домуздере, Дедеагачко, Калайджидере, Кушланли. Чакъров, Иванов и Запрянов заболяват тежко от тропическа малария и са принудени да се приберат в България, а Дядо Петър и Дечев по нареждане на Антонов заминават за Ксантийско. Към четата се присъединява куриерът Митрю Карабелята, който я води в Дедеагачко. След напускането на района от Антонов през октомври-ноември Чолаков с четата си остава в Дедеагачко.
През Илинденско-Преображенското въстание е ръководител на нападението срещу турското село Кюстюкьой, Свиленградско, заедно с Михаил Сидеров и подпоручик Вълчо Славов. Чолаков се оттегля от активна революционна дейност след въстанието.
Христо Караманджуков пише за Чолаков:
„ …Марин Чолаков, мощна, нравствена и волева личност и един голям деятел, известен на западнотракийци под псевдонима Стефан Чолаков. Ако К. Антонов бе интелекта, Т. Дончева – чувството, то Марин Чолаков бе практическата воля, стълбът на движението в продължение на близо три години… Марин Чолаков беше със среден ръст. Постоянно носеше гъста черна брада. По убеждение бе социалдемократ, а по характер тих, мълчалив, справелдлив, съвестен, безкористен, търпелив, настойчин и ревностен изпълнител на високата длъжност, на която доброволно се беше предал. Ние смятаме, че едва ли има българско селище в Западна Тракия, което да не е било посетено от него. Той изпълни дълга си докрай и сега кара своите старини в родното си село при съдбата на всички честни и безукоризнени обществени дейци – в немотия и глад.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
