Васил Стоянов е български филолог и просветител, един от инициаторите за създаването на Българското книжовно дружество.
Васил Димитров Стоянов е роден на 28 юни 1839 година в Жеравна. От 1849 година учи в Шумен при Сава Доброплодни и Иван Богоров. Там се сприятелява с Васил Друмев, негов съученик. През 1856 година е сред основателите на читалището в града и участва в първото поставяне на пиесата „Михал Мишкоед“ от Сава Доброплодни. През 1858 година заминава да учи в гимназията в Прага. През 1862 година прекъсва обучението си, за да участва в Първата българска легия в Белград, след разпускането на която се връща в Чехия. Там следва славянска филология (1864 – 1866) и право (1866 – 1868).
През 1868 година Васил Стоянов заминава за Браила, където през 1869 година основава, заедно с Марин Дринов, Българското книжовно дружество (БКД), на което става деловодител. От 1873 до 1879 преподава български език в Болград. След Освобождението Васил Стоянов заема различни държавни постове, оглавява БКД (1882 – 1884), директор е на Народната библиотека (1883 – 1894).
Личният му архив се съхранява във фонд 2081К в Централен държавен архив. Той се състои от 105 архивни единици от периода 1856 – 1903 г
Васил Стоянов умира на 21 ноември 1910 година в град София.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
