Стоян Михайлов Попов, известен с псевдонима си Чичо Стоян, е един от големите поети в българската детска литература от началото на 20 век. Сред най-известните му стихотворения са „При мама и при татко“, „Сърдитко“, „Майчина отмяна“. Стиховете му са включвани в множество антологии с българска детска поезия.
Роден е на 21 юни в пернишкото село Дивотино през 1866 година. През 1885 година участва в Сръбско-българската война и във войните през 1912 – 1918 година. В младежките си години сменя различни професии, учи в духовна семинария, самообразова се.
През 1892 година Попов участва в театралната група „Просвещение“ на Константин Сапунов, а от 1893 до 1895 играе с трупата на новосъздадения театър „Сълза и смях“. През 1895 година се жени за актрисата Руска Мануилова, приела сценичното име Роза Попова. Освен в театъра Попов се изявява и в киното: играе главната роля на Бай Ганьо в едноименния филм от 1922 година.
Поетичният творчески път на Стоян Попов започва през 1894 – 1895 година със сбирка от социална и революционна поезия в две части. Издирва, събира и преработва за първи път епоса за Крали Марко през 1901 година. Между 1906 и 1910 година, вече под псевдонима си Чичо Стоян, участва в редколегията на вестник „Славейче“ заедно с детския писател Стоян Русев, по-известен като Дядо Благо. През 1926 – 27 година издава детския вестник „Зведица“, а по-късно и списанието „Звездица за деца“. В тях публикува свои стихотворения, гатанки, залъгалки, приказки в поеми. Поезията му е била високо ценена от автори като Пенчо Славейков, Константин Величков, Александър Теодоров-Балан, Ран Босилек.
Чичо Стоян е автор на следните стихосбирки, издадени приживе:
1898 – „Детска китка“,
1900 – „Мехурко“,
1908 – „Правото и кривото“,
1925 – „За малките“,
1925 – „Всички непослушни такваз ще ги люшне“,
1927 – „Чичова китка“,
1929 – „Детелинки“,
В някои случаи на различните места се случва (в издаваните от него вестничета и в стихосбирките) авторът да публикува едно стихотворение в две или повече редакции. Често дадено стихотворение се среща в кратък вариант (залъгалка) и дълъг вариант, разширен с един-два куплета.
От стиховете в тези отделни книги са съставяни множество сборници с поезията на Чичо Стоян:
1939 – „Залъгалки за дечица малки“,
1939 – „Птички“,
1941 – „Детска книга“,
1949 – „Анка и Писанка“ (съставителство и илюстрации: Александър Божинов),
1949 – „Чичова китка“,
1965 – „Китка за малките“,
1984 – „Щъркел шарен, дългокрак“ (съставителство: Тодор Янчев, илюстрации: Мана Парпулова)
1985 – „Сърдитко“ (съставителство: Божанка Константинова, илюстрации: Вадим Лазаркевич)
„Жалбите на Зайо-Байо“, „Чичов дар“, „Вълшебният чук“.
Приживе и след смъртта на поета поезията му е включвана в различни антологии на българска детска поезия, сред които:
1921 – „Златна книга за нашите деца“ (съставителство: Александър Божинов),
1984 – „Празничен кръговрат“ (съставителство: Нора Николчина, Маргарита Дойренска, илюстрации: Лилия Спиридонова),
1985 – „Часа не губи“ (съставителство: Станка Миленкова, Пенка Пишманова, илюстрации: Лилия Спиридонова),
1987 – „Тук слънцето живее“ (съставителство: Славчо Донков, илюстрации: Симеон Спиридонов)
2007 – „Празничен календар на българчето“ (съставителство: Надя Петрова, Пламен Абаджиев)
Чичо Стоян умира на 31 декември 1939 г. в София.
В памет на писателя, в родното му село Дивотино от 1980 година се провежда детски фолклорен фестивал „Чичо Стоян“. През 2010 година се състои неговото 16-то издание
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
