18 август се отбелязва като Международен ден на морските фарове. От древността тези съоръжения във формата на кула със силна светлина на върха обозначават морските пътища на плавателните съдове.
Изграждани са на брега, на остров или плитчина в големи водни басейни. Съоръжението е обзаведено със силен светлинен източник, дооборудван с оптическа система за усилване на светлината, звукова система за предупреждение – сирена, и обикновено е боядисан в контрастни цветове.
Освен светлинен и звуков сигнал, някои фарове предават и радио сигнал (радиофарове). Морските фарове се използват за сигнализация за опасни области от сушата, скали на неочаквани места, както и за безопасно навлизане на кораби в пристанищата. С напредъка на навигационната техника, фаровете остават на заден план. Работещите фарове по света днес не са повече от 1 500 и те служат основно за туристическа атракция.
Морските фарове и навигационни знаци по българското Черноморие са под грижата на държавата от 14 август 1909 година. Съоръженията от север на юг включват 25 такива обекта.
Най-северното, на около 6 мили от граница, близо до село Крапец, на самия морски бряг, на 29.5 м надморска височина се издига навигационният знак на нос Крапец – желязна решетъчна конструкция на бели и черни хоризонтални ивици, висока 15.5 м, поставена през 1967 година. През 2002 г. знакът отново е преобразуван в „несветещ навигационен знак“.
Село Крапец отстои на 50 км от Балчик. То е курортно място, като освен морски тук се развива ловен, риболовен и екотуризъм. До началото на 90-те години къмпинг Карвуна настанява няколкостотин туриста. Засиленият интерес към превъзходната плажна ивица предизвиква строителството на няколко ведомствени хотелски бази с капацитет над 900 легла. Днес функционират два хотела и няколко ваканционни вили, бунгала и стаи в семейни къщи.
В непосредствена близост до селцето е уникалното неолитно селище при Дуранкулашкото езеро, обитавано от първото уседнало земеделско население на нашият континент. Тук са открити първите каменни градежи в Европа, датирани към 5200 г. пр. Хр. Районът е обитаван от траките през Античността, при езерото има и останки от прабългарско средновековно поселение.
Село Крапец има огромен, неурбанизиран, дълъг около 7.5 км плаж с дюни. Той започва от нос Срапец при стария къмпинг „Карвуна“, недалеч от селото, продължава пред лагуната на биосферния и археологически резерват Дуранкулашко езеро и завършва далеч на север при нос Карталбурун след къмпинг „Космос“.
В 2011 г. в Крапец и околните плажове се снима игралният филм „Три“. В землището на селото също както и в околните села са се съхранили множество тракийски могили.
Основна забележителност е разположеният непосредствено до селото при плажа биосферен и археологически резерват Дуранкулашко езеро – обект с европейско и международно значение, под закрилата на Рамсарската конвенция. Защитата се осъществява допълнително и по съвместен българо-френски проект, на фондация „Льо Балкан“ и Българска природна консерватория „Добруджа“.
Резерватът и околната, защитена по Натура 2000, зона са част от миграционния път Via Pontica. Лагуната с околното море и крайбрежната зона са известно място за всички любители на лова и риболова.
Фарът на нос Шабла, разположен на около 4 км източно от град Шабла, е най-старото навигационно съоръжение по българското Черноморие. Високата 32 м осемъгълна кула на фара и неговата бяла светлина ориентира и предпазва морските съдове от сблъсък с близо едномилния подводен риф срещу днешния къмпинг „Добруджа“ и плитчините между нос Шабла и с. Тюленово. Бялата светлина просветва три пъти на всеки 25 сек. и е видима на разстояние от 17 морски мили.
Още от древността основен мореплавателен път в Черно море минава от устието на р. Дунав до Босфора, а нос Шабла е някъде по средата. Освен това носът е най-изпъкналата част от брега по този път, а близо до него има подводен риф, скали и плитчини. В този район и до днес сравнително често стават корабокрушения с малки плавателни съдове.
Историците предполагат, че навигационно съоръжение на този бряг е функционирало още през Римската епоха. Според описание на крайбрежието, направено от австрийския офицер Венцел фон Броняр през 1786 г., Шабленският фар е построен между 1756 г. (когато според Пейсонел тук още няма фар) и 1786 г. (когато според фон Броняр фарът вече се е издигал на днешното си място). Кулата, която по време на Кримската война многократно е събаряна и градена наново, е възстановена по проект на френски инженер през 1856 г., когато светва и фарът.
150-годишнината от откриването на Шабленския фар е отбелязана през август 2006 г. със специален ритуал на Военноморските сили, откриване и освещаване на обновения фар.
Източник: banker.bg
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
