Стефан Панаретов Хаджиилиев е български дипломат, действителен член на Българска академия на науките, работил през голяма част от живота си за изграждането на добри отношения между България и Съединените щати.
Възпитаник и дългогодишен преподавател по български език в Робърт колеж, американско училище в Цариград, и женен за американка, той става първият български посланик в Съединените щати и остава на поста почти 11 години.
Стефан Панаретов е роден на 4 октомври 1853 г. в Сливен в семейството на свещеник. През 1867 година започва обучението си в Робърт колеж в Цариград и го завършва в 1871 година, след което остава да преподава в него български език (1871-1914 г.). През 1877 година получава и магистърска степен о.
След потушаването на Априлското въстание (1876 г.) е изпратен от екзарх Антим I и ректора на колежа Уошбърн в Англия, за да запознае европейската общественост с жестокостите, извършени от османците. Участва активно в съпротивата срещу решенията на Берлинския договор (1878 г.), като изнася сказки в редица американски университети и организации за българския национален въпрос.
На 10 декември 1914 г. Стефан Панаретов е първият български пълномощен министър в Съединените щати (1914–1925 г., с кратко прекъсване), като българската легация във Вашингтон е открита на 16 януари 1915 г.
Включен е в състава на българската делегация на Парижката мирна конференция, по време на която се подготвя Ньойския мирен договор (1919 г.). През 1921 г. е български делегат в Обществото на народите.
Стефан Панаретов умира на 19 октомври 1931 г. във Вашингтон. Заедно със съпругата си Лидия Гейл, той завещава значителни суми на Българската академия на науките и Американския колеж в София
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
