Акад. Никола Василев Михов е български библиограф, икономист, статистик. Наричан е още Патриархът на българската библиография.
Никола Михов е роден на 6 март 1877 г. в Габрово. Учи в Падалско училище в родния си град. Завършва Априловска гимназия (1895).
През 1895 – 1897 г. е учител в трикласното училище в с. Драганово, Горнооряховско. Там създава първото учителско дружество и вечерното училище.
През есента на 1897 г. се записва в Историко-филологическия факултет на Женевския университет. Там се запознава с изкуството във всичките му форми, а благодарение на своя брат Михаил (докато пребивава в Женева) му разкрива красотата на природата и художественото творчество.
От 1898 г. следва биология и социология в Новия брюкселски университет и се дипломира с докторат на тема „История на статистиката“ през 1900 г.
Завръща се в България и една година учителства в Търново. Отбива военната си служба в Школата за запасни офицери.
През 1903-1905 г. става учител по френски език в Априловската гимназия. Променя традиционната методика за преподаване на чужди езици. Според Никола Михов, при началното им изучаване не трябва да се обръща толкова голямо значение на граматиката, а главна роля да имат разговорът върху действията, извършвани от учениците, и запознаването им с названията на околните предмети. Негови ученици свидетелстват, че и след 50 години си служат добре с усвоеното в часовете му. „Той пееше езика – казва Стефан Стойчев.- Беше строг, но всички го обичахме много.“
Пред гимназисти от горните класове Михов изнася лекции по политикономия.
През 1904-1905 г. работи като подпредседател на читалище „Априлов-Палаузов“. Там държи сказки в неделните общообразователни курсове.
Става един от инициаторите за възстановяване на Градското музикално дружество „Струна“, което започва да работи под името „Емануил Манолов“. Никола Михов става негов хорист и оркестрант.
В училищната библиотека Никола Михов попада на библиография за историята на Турция и България, която по неговите думи изиграва решителна роля в живота му и предопределя по-нататъшната му дейност.
През 1905 г. е назначен за учител в Първа мъжка гимназия в София. През 1908 г. – за поддиректор на Народната библиотека. Когато директорът ѝ Пенчо Славейков е уволнен (1911) Никола Михов пише статия в негова защита и подава оставка.
Участва във войните (1912-1918) като офицер. През 1918 г. постъпва на работа в Търговско-индустриалната камара във Варна. Отказва да заеме поста Директор на Народната библиотека в София, за който е издаден указ (1923), и с помощта на камарата, която одобрява плана му да бъде изработен архив за историята на българската търговия, заминава за чужбина.
В продължение на 12 години Никола Михов работи в библиотеките на Мюнхен, Брюксел, Виена, Париж, Лондон, Марсилия, Женева. Владеенето на няколко езика, самодисциплината и изключителното му трудолюбие, му дават възможност да прегледа около 80 000 тома книги, справочници, периодика и собственоръчно да опише около 15 000 от тях. Събира данни за икономиката, демографската и културната история на България до Освобождението (1878).
По същото това време активно общува с българските студенти там, запознава ги с европейските културни забележителности. Габровският лекар д-р Иван Иванов разказва в свои спомени как „чичо Кольо“ бил гид на група българи по парижките музеи и ги ограмотявал по изобразително, театрално и музикално изкуство.
От 1938 до 1957 г. е преподавател във Висш финансово-стопански институт в Свищов (днес Стопанска академия „Д.А. Ценов“).
Акад. Никола Михов умира на 5 април 1962 г.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
