Александър Шурбанов е български филолог англицист, писател и преводач на художествена литература. Той е автор на литературоведски изследвания, на книги с поезия, есета и пътеписи и на преводи на творби от английски и американски писатели.
Александър Владимиров Шурбанов е роден на 5 април 1941 г. в София. Завършва гимназия в столицата (1958 г.) и специалност английска филология в Софийския държавен университет (1966 г.). Репортер в БТА (1963 – 1966). Аспирант по английска литература (от 1967 г.).Специализира в Съсекския университет (University of Sussex), Великобритания (1967 – 1968).
През 1970 – 71 г. е лектор по български език и литература в Лондонския университет. През 1972 г. става кандидат на филологическите науки с дисертация върху поетиката на Джон Дън и постъпва като редовен асистент в Софийски университет, а през 1977 г. е избран за доцент по английска литература. Ръководител на Катедрата по английска филология (1977-79). Председател на Кабинета на младите преводачи от учредяването му (1974-78). Член на БКП.
През 1979 – 81 г. Шурбанов е лектор по българска литература и култура в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. През 1983 – 87 г. е декан на Факултета по класически и нови филологии на Софийски университет. Председател на Българското дружество за британски изследвания (1990-1996). Става доктор на филологическите науки през 1993 г. и професор по английска литература през 1995 г. Ръководител на катедрата по англицистика и американистика в Софийски университет (1989-93, 1996-2003). Зам.-председател на Сдружение на български писатели (1994-96), Президент на Международната организация „Съвет на писатели и преводачи от три морета“ (1997-2002). Работи една година в САЩ като преподавател в Нюйоркския щатски университет в Олбани през 2004 г. Председател на Клуб Приятели на Индия (2011-15). Гостувал е с лекции и литературни четения в много чуждестранни университети.
Сътрудничил е със стихове, поетични преводи и литературно-критически статии в периодичния печат. Участва със свои стихове в поетичните сборници: „Човекът звезда“ (1961),„Искри“ (1962) „Преди да тръгнеш на поход“ (1970), „Кръстопът на птиците“ (1974), „Поезия ’76“, „Поезия ’77“, „Поезия и небе“ (1989), “Literary Olympians 1992: An International Anthology”, “Hush, You Nightingales!” (1993), “Daydreams and Nightmares: Bulgaria, Balkan Goddess” (1995), “U.S. 1 Worksheets, 38/39” (1998), “U.S. 1 Worksheets, 40/41” (1999), „Лирика 2001, 2002, 2003, 2004, 2005“, „Дъждът“ (2001), „Български поети“ (2003), „Бугарската литература во новиот век“, „Баща ми в мен“ (2017), „Balkan Poetry Today“ (2017), „Шеснаесет бугарски поети“ (2017), и др..
Шурбанов е автор на литературоведски изследвания за английската ренесансова поезия, публикувани на английски език в „Годишника на Софийския университет“: „Преобразуванието на елизабетинската поетична образност в творчеството на Джон Дън“ (1970), „Драматичната образност на Джон Дън“ (1973), „Символизъм на облеклото в поемата на Марлоу „Херо и Леандър“ (1973), „Някои функции на поетичната образност у Джордж Хърбърт“ (1975), „Метемпсихозата на „Доктор Фауст“ в „Изгубения рай“ (1983) и много други, публикувани в академични сборници и алманаси в България, Англия, САЩ, Мексико, Индия, Полша, Италия, Германия, Франция, Украйна, Гърция.
Превежда стихове на английски и американски поети – Томас Уайът, Едмънд Спенсър, Филип Сидни, Майкъл Дрейтън, Кристофър Марлоу, Бен Джонсън, Джон Дън, Ричард Каршоу, Джон Милтън, Андрю Марвъл, Уърдсуърт, Колридж, Байрон, Шели, Кийтс, Тенисън, Идит Ситуел, Оскар Уайлд, Йейтс, Одън, Филип Ларкин, Тед Хюз, Шеймъс Хийни, Роджър Макгоф, Карл Сандбърг, Робърт Фрост, Езра Паунд, Уилям Карлос Уилямс, Арчибалд Маклийш, Робърт Лоуъл, Силвия Плат, Ричард Уилбър и др. Превежда поемата на Владимир Маяковски „С пълен глас“. Участва в „Антология на световната любовна лирика“ (1967), „Съвременни английски поети“ (1969), „Американски поети“ (1970), „100 шедьовъра на европейската любовна лирика“ (1978) и др. Превежда „Кентърбърийски разкази“ на Джефри Чосър (1970), “Изгубеният рай“ на Джон Милтън (1981), избраните стихотворения „И смъртта ще остане без царство“ на Дилън Томас (1992), „Великите трагедии“ на Шекспир (2012); съставя и превежда антологиите „Театър на английския ренесанс“ (1975) и „Английска поезия“ (1995).
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
