Проф. Крикор Степан Азарян е български режисьор от арменски произход. Режисьорската му кариера най-трайно е свързана с театър „Българска армия“. Той е и дългогодишен преподавател по „Актьорско майсторство и режисура“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.
Роден е на 15 март 1934 година в Пловдив. Завършил е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, „Актьорско майсторство и режисура“ през 1966 г., след което продължава обучението си в Москва и Ленинград.
Работил е най-дълго във Военния театър, а също – в Народния, Сатиричния, Театър „София“, Пловдив, в театри в Москва, Битоля, Варшава и др.
От 29 юни 2001 г. е председател на Българската асоциация на режисьорите в театъра.
Прочути са постановките му по Чехов, но освен тях е поставял пиесите „Януари“ и „Опит за летене“ от Йордан Радичков, „Дванайсета нощ“ и „Крал Лир“ от Уилям Шекспир, „Дневникът на един луд“ от Николай Гогол, „Уестсайдска история“ от Лоуръндс и Леман, „Петрол“, „Автостоп“ и „Кълбовидна мълния“ от Иван Радоев, „От земята до небето“ от Никола Русев, „Дело“ от Сухово-Кобилин, „Последен запис“ от Самюъл Бекет, „Самоубиецът“ от Н. Ердман, „Хенрих IV“ от Луиджи Пирандело, „Буре барут“ от Деян Дуковски, „„Белградска трилогия“ от Б. Среблянович, „Бая си на бълхите“ и „Продавате ли демони?“ от Боян Папазов, „Трамвай Желание“ от Тенеси Уилямс, „Пътеки“ от Николай Хайтов и мн. други.
Ученици на проф. Азарян са звезди на театъра като Владимир Люцканов, Мариус Куркински, Петър (Чочо) Попйорданов, Валентин Танев, Камен Донев, Стефан Вълдобрев, Рени Врангова, Галин Стоев, Койна Русева, Стефка Янорова, Лилия Абаджиева, Анастасия Ингилизова.
Негови асистенти в НАТФИЗ са били Тодор Колев и Иван Добчев.
Получавал е всички български театрални награди. Удостоен е с почетен „Аскеер“ (2004).
Получава наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България в категорията „Режисура“, за спектакъла „Чайка“ на Театъра на българската армия (2008).
Почетен професор на Нов български университет от 2006 г.
Неговото име носи театър „Крикор Азарян“ в НДК
Проф. Крикор Азарян умира на 14 декември 2009 г. в София.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
