Михаил Апостолов Райнов, наричан Михал Постолов, Попето и Черкез Михаил, е подофицер от българската армия и деец на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Михаил Апостолов е първият войвода на агитационно-организаторска чета на ВМОРО.
Михаил Апостолов е роден в село Горна Диканя, Радомирско, на 8 януари 1871 г. Израства в много бедно бежанско семейство от горноджумайското село Бистрица. Майка му умира и баща му го изпраща в София, където завършва трети клас в Софийската гимназия, но се отказва поради безпаричие. Отбива военната си служба в кавалерията – 1-ви конен полк, и стига до чин подофицер. Напуска армията и става стражар в конната полиция в София. През 1895 г., когато Македонският комитет в София организира четническата акция в Македония, той напуска стражарската служба и тръгва с четата на поручик Петър Начев. След четническа акция се завръща в София. Среща се с Гоце Делчев, който по това време организира първите чети на Вътрешната организация, които трябва да влязат в Македония. Гоце Делчев решава да привлече български военни във ВМОРО, за да издигне авторитета ѝ пред населението и за да подобри бойните умения на четниците. Михаил Апостолов – Попето и Марко Лерински, а малко след това и Христо Чернопеев са първите български подофицери във ВМОРО.
За пръв път като войвода на ВМОРО влиза в Македония през 1897 г., а четата му е от 7 души. Всички са от свободните части на България и имат военна подготовка: Васил Иванов Чочов – старши подофицер от 1-ви пехотен полк, войвода на четата, Александър Маринов от Пловдив – ученик от унтерофицерското училище, Филип Григоров, ученик от същото училище, Никола Петров, унтерофицер и други. Четата има като район на действие Малешево, но действа и в Кочанско, Радовишко и Струмишко.
На 20 юли 1897 г., заедно с четата на Гоце Делчев убиват четирима черкези в село Буйковци. На 14 септември 1897 г. Михаил Попето отвлича богатия турчин Назъм бей от Струмица. През 1898 г. четата на Попето, вече от 13 души, обикаля Серско и Кукушко, а през 1899 г. Михаил Попето обикаля Воденско и Ениджевардарско като се среща с Илия Кърчовалията, Иван Карасулийски и Апостол Петков. Четник при Попето е бил и Михаил Чаков – учител, който от 1901 до 1908 предвожда различни чети в Македония. През февруари 1900 г. преминава през село Оризарци, Гевгелийско, като четата му по това време наброявала 15-20 човека, по-късно през лятото се прехвърля в Кукушко. Сражава се с турски въоръжени сили при село Дъмбово, в Кожух планина и на други места. Същата година като апостол, продължава да обикаля из Македония, този път в Тиквешко.
В 1901 година Петър Юруков, Михаил Герджиков и Попето са в село Сборско. Предадени са от гъркомани, селото е обсадено от войска и четата от десетина души започва сражение, в което загива четникът на Попето Тодор Тетовчето, а Юруков и Попето са ранени.
На път от Кукушко към Петричко на 21 март 1902 година четата на Михаил Апостолов е застигната от силна турска потеря и влиза в сражение с нея между селата Чугунци и Гавалянци, Кукушко, в което войводата Михаил Попето загива. Погребан е в двора на църквата в Гавалянци.
През седемгодишната му дейност през четата му като негови възпитаници минават редица видни дейци на ВМОРО като Михаил Герджиков, Никола Дечев, Петър Юруков, Делчо Коцев, Петър Самарджиев, Никола Жеков, Стефан Стойчев от Карлово, Атанас Бабата, Андон Кьосето (помощник-войвода на четата), Кръстьо Българията, Георги Думчев, Гоце Китин, Гоне Бегинин, Трайко Гьотов, Иван Варналията, Иван Алябака и други. В четата му за 3-4 месеца е и прочутият войвода Христо Чернопеев, който по-късно предвожда собствена чета.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
