Иван Пеев-Плачков е български просветен деец и политик от Народната партия. Бивш Министър на народното просвещение в периода 1900 – 1901 и 1912 – 1913, деловодител и секретар на БКД (1911 – 1939).
Иван Пеев-Плачков е роден на 19 януари (7 януари стар стил) 1864 година в Копривщица, тогава Османската империя. Завършва Робърт колеж в Цариград през 1882 година, след което е учител в Пловдив и София (1883 – 1900). Първоначално е преподавател по математика, а впоследствие – по български език и литература.
Дописен член е от 1898 година и действителен от 1900 година на Българското книжовно дружество (БКД), днес Българска академия на науките (БАН). Углавява Министерството на народното просвещение (МНП) във второто правителство на Тодор Иванчов и първото правителство на Рачо Петров (1900 – 1901). След това редактор на в. „Мир“ и сътрудник на „Периодическо списание“, „Училищен преглед“, „Българска сбирка“ и „Летопис на българското книжовно дружество“ в София (1900 – 1938).
В периода 1901 – 1910 година Пеев е деловодител на БКД, а в периода 1911 – 1939 година – негов секретар. През този период се включва по-активно в политическия живот като привърженик на Народната партия. От 1908 година работи в близкия до партията вестник „Реч“. През 1911 година е избран за народен представител и става подпредседател на V Велико Народно събрание, след това подпредседател на XV Обикновено Народно събрание (1911 – 1912).
Между 1912 – 1913 година отново оглавява Министерството на народното просвещение (МНП) в правителството на Иван Гешов и четвъртото правителство на Стоян Данев.
Иван Пеев – Плачков умира на 16 август 1942 г. в София.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
