Кирил Кадийски е български поет, есеист, преводач, дипломат.
Кирил Крумов Кадийски е роден през 1947 г. в село Ябълково, Кюстендилско. Завършва руска филология през 1971 г. Работи като редактор в литературната редакция на Българското радио, а по-късно в издателство „Народна култура“, както и на свободна практика като преводач на поезия от френски и руски. През 1984 г. специализира френски език в Алианс франсез в Париж. Пише и превежда поезия. Въпреки че голяма част от личното му творчеството е издадено до 1990 година, Кадийски не е приет за член на Съюза на българските писатели. Част от произведенията му са публикувани в самиздат.
След демократизацията на страната Кадийски създава през 1991 г. едно от първите частни издателства в България „Нов Златорог“, което издава десетки заглавия от български и чужди автори, част от които са отличени с награди.
През 1997 г. Кадийски е избран за член-кореспондент на френската академия „Маларме“. От 2002 г. е член на българския ПЕН-клуб. През 2004 г., след спечелване на конкурс, е назначен за директор на Българския културен институт в Париж, който пост заема до юни 2009 г. В същото време е съветник към българското посолство във Франция. През декември 2007 г. е избран за член на международната академия „Монмартър“, а в началото на 2009 – за почетен гражданин на „Монмартърската република“.
Участва в първата Олимпиада на поезията в Швеция, организирана от IOPP (International Organization of Performing Poets), като член на българския отбор, съставен още от Кристин Димитрова, Силвия Чолева и Георги Пашов.
Поезията на Кирил Кадийски е така самобитна, че трудно се определя мястото му в българската поетическа традиция. От една страна той е продължител на предметното начало в поезията, чийто най-ярък представител е Атанас Далчев. От друга – в поезията му се долавя отчетливо драматизмът на Пейо Яворов, свързан повече със символизма. От трета – се усеща влиянието и на големия лирик – Димчо Дебелянов. Литературният критик Георги Цанков пише за Кадийски: „Един външно успокоен Яворов, повярвал в надеждата на изгрева, един драматизиран и динамизиран Далчев, един поосвободен от мекотата на усещанията Дебелянов – всички те присъствуват като вечни спътници в безспорно оригиналната творческа индивидуалност на Кадийски“. Но към това следва да се добави и необичайната за българската поетическа традиция метафорична стихия. Някои критици свързват образното изобилие в творчеството на Кадийски с имажинизма, но корените на истинската му страст към метафората могат да се потърсят в българския фолклор и в стихотворенията на Христо Ботев. Самобитността му като творец е подчертана и от Жан Оризе: „Не познавам подобен поетически почерк в съвременния литературен процес“… Списание „Нувел обсерватьор“ нарежда Кирил Кадийски сред най-значителните съвременни поети.
Кирил Кадийски е между най-известните български преводачи на поезия. Превел е на български множество френски и руски поети, между които Франсоа Вийон, Виктор Юго, Шарл Бодлер, Пол Верлен, Стефан Маларме, Артюр Рембо, Гийом Аполинер, Блез Сандрар, Фьодор Тютчев, Иван Бунин, Александър Блок, Максимилиан Волошин, Борис Пастернак и други. Превел е и почти цялото творчество на Молиер.
Във Франция творчеството му е изцяло публикувано в петнадесет отделни книги. През 2006 г. френското издателство „L’Esprit des péninsules“ съвместно с Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ публикува в отделен том цялото му поетическо творчество на български, френски и английски език. Едно от най-авторитетните френски издателства за класическа и модерна литература „Les belles lettres“ сключи ексклузивен договор с Кадийски за цялостното му творчество и направи второ допълнено и коригирано издание на въпросния представителен том.
Негови книги са излезли и в Испания, Италия, Гърция, Сърбия, Румъния и Република Македония. Стиховете му са преведени на английски, немски, полски, словашки, унгарски, турски, руски, беларуски, украински, финландски, шведски и други езици. Участник е в едни от най-престижните международни форуми на поетите като Биеналето на поезията в Лиеж, Белгия, Стружките вечери на поезията, Международния фестивал на поезията в Троа Ривиер, Канада. Кадийски е член-учредител на движението на поетите-франкофони Cap à l’Est.
Кирил Кадийски е носител на български и международни литературни награди, някои от които са:
- Награда „Димчо Дебелянов“, 1970 г. за преводна поезия
- Годишна награда на СПБ, 1980 г. за превода на „Еламазен мой венец“ от Валентин Катаев
- Международна награда „Иван Франко“, 1987 г. за превода на „Енеида“ от Иван Котляревски
- Годишна награда на СПБ, 1989 г. за превода на „Слънчева кръв“ от Максимилиан Волошин и „Стихове на романа“ от Борис Пастернак
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
