Панко Анчев е български литературовед, литературен критик, публицист, историк и философ.
Роден на 25 март 1946 г. във Варна. Завършва ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ през 1971 г. Журналист в Радио Варна (1972 – 1973). Главен редактор и директор на книгоиздателство „Георги Бакалов“ (1973 – 1990). Директор на РТВЦ – Варна (1996). Отговорен редактор на списанието за литература и изкуство „Простори“. Автор е на книги по въпросите на литературната история, културологията, философията на историята, политологията.
Под негова и на Иван Гранитски обща редакция излизат Събраните съчинения на Димитър Талев в 15 тома, а също и поредицата „Българска класика“ (и двете са издания на издателство „Захарий Стоянов“ – София).
Неколкократно е избиран за общински съветник във Варна като кандидат на Българската социалистическа партия. Бил е председател на Постоянната комисия по култура, вероизповедания и медии при общинския съвет. Определян е като „основен двигател на българо-руските културни връзки между Варна и Москва“.
Член на Съюза на българските писатели и българския ПЕН-център.
Признание и награди:
- Носител на националната литературна награда „Атанас Далчев“ за 2008 г.
- почетен доктор на Литературния институт „Максим Горки“ в Москва (2009)
- наградата на СБП на името на Богомил Нонев за есеистика, публицистика и журналистика за 2010 г.
- наградата на СБП за литературна критика за 2013 г. за книгите „Работа на ума“ и „Българският ум. Непрочетеният Цветан Стоянов“
- наградата на в. „Словото днес“ за най-добра литературно-критическа публикация във вестника през 2014 г.
- наградата на СБП за литературна критика за 2015 за книгата „Българският ум. Непрочетеният Тончо Жечев“
- Националната награда за литературна критика „Нешо Бончев“ за 2016 г.
- Награда „Варна“ за литература за 2018 г. за книгата „В зоната на разпада. Романите на Ф. М. Достоевски“
- Специалната награда „Захарий Стоянов“ за заслуги към отечеството за 2018 година
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
