Професор Георги Димитров е български композитор и диригент, основател на Българската хорово-диригентска школа. Той е роден в Белоградчик на 19 април 1904 г. в семейството на учители (Ангелина и Димитър Петрови). Завършил е Варшавската консерватория (1929 г.).
В България е от 1938 г. – бил е инспектор по музика в Министерството на народното просвещение, създател и диригент на Камерен мъжки хор, Директор на Дирекция за музикално творчество и изпълнително изкуство (1948-1958), главен редактор на списание „Българска музика“ (1953-1954), професор по хорово пеене в Държавната консерватория от 1962 г.
Професор Георги Димитров умира на 12 март 1979 г.в София.
Ето някои от неговите песни, многократно изпълнявани в миналото, но днес забравени или неизвестни особено на младите поколения българи:
РЕПУБЛИКО НАША, ЗДРАВЕЙ!
Ярема на робство сурово
и мрака на сива съдба
ний сринахме с огън и слово
в жестока неравна борба.
Републико наша народна,
републико наша, здравей!
Земята ни днес е свободна,
свободно тук всеки живей!
За нас свободата е свята
и ние ще браним с любов
кръвта на борците, пролята
по всяка падина и ров.
За чужди и наши тирани,
родино, в теб няма простор,
ний помним безбройните рани –
фашисткия кърват терор!
Републико наша народна,
републико наша, здравей!
Земята ни днис е свободна,
свободно тук всеки живей!
ПЕЛО И КРЪСТИНА
Мама Пело буди, па се чудом чуди:
– А бре, сине Пело, пусто опустели!
Твоите другари, все отбор жетвари,
всички са в полето, на Текезесето.
Що ми още чакаш, що ми се протакаш,
та ме срамиш, Пело, пред цялото село!
Първенец ми беше, знамето държеше.
Болен ли си, мами, та ме тъй посрами?
– Не съм болен, майко, но се болен вайкам:
вчера на полето, на Текезесето,
хубава Кръстина всички ни надмина –
знамето червено тя държи развено.
– Я се, Пело, стягай, па в полето бягай
да си вземеш, мами, аленото знаме!
Кръв юнашка кипна, па ми Пело рипна
право на полето, на Текезесето.
Вечерта към село, най-отпред начело
идеха двамина – Пело и Кръстина.
С дружки и другари – все отбор жетвари,
а над тях развено – знамето червено.
Източник: vidin-online.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
