Стоян Величков е български кавалджия от Странджанската и Тракийската фолклорни области.
Стоян Величков е роден на 12 юни 1930 г. в село Зидарово, Бургаско. Музикалната дарба наследява от родителите си, но да свири на кавал се научава сам. Работи упорито и става популярен в родния си край. По-късно се явява на конкурс в Ансамбъла за народни песни на БНР (сега Оркестъра за народна музика на БНР) и се класира на първо място. В продължение на 35 години работи в този ансамбъл. Говори за радиото като за свой дом – там Стоян Величков се усъвършенства и записва много мелодии от Странджа и Тракия.
Постъпването на Стоян Величков в Ансамбъла на БНР се оказва благодатно за по-нататъшните му творчески изяви.
През годините създава „Странджанска група“ (1965) с гъдуларя Михаил Маринов (1941 – 2000), тамбуриста Румен Сираков (1941 – 2015) и гайдаря Костадин Варимезов (1918 – 2002), „Тракийската тройка“ (1968) с Михаил Маринов и Румен Сираков, с която записва стотици хора, съпровожда песните на именити певци, както и група „Балкана“ – 1988 г. Това са камерни групи за народна музика, с които Стоян Величков концертира по цял свят. Става любимец на публиката със своя „меден кавал“. Според мнението на специалисти „кавалът му свири, говори“. Стоян Величков е блестящ инструменталист, отлично познаващ особеностите на стила си. Нежно изваяният тон, лекотата на свирене и винаги премереният въздух са характерни за майсторския му стил. Продължител на традицията, завещана от големите кавалджии Никола Ганчев и Цвятко Благоев, Стоян Величков става учител на цяло поколение музиканти в България и по света. Негови ученици са фолклористите Симон Льонбах – Дания, Дона Бюканън – САЩ и много други.
През годините Стоян Величков свири с различни състави, но не променя стила си, който е наследил от своите предшественици. Ето какво споделя музикантът по тази тема:
„ Ако някой композитор промени моята мисъл в хорото, аз отказвам да свиря. Искам да звучи така, както съм го чул от баща си – нищо че е старовремско. Търся новости само в съпровода на мелодията и се старая да свиря още по-добре на моя любим инструмент. “
На корицата на плочата си ВНА 12320 споделя още:
„ На кавал свиря от 1946 г. И се оказа, че кавалът е бил точно за мене. Благодарение на кавала има Стоян Величков! Той ми е донесъл много радост!…Аз и кавалът сме едно цяло! “
Умира на 20 юни 2008 г. в София.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.