Честит рожден ден пожелаваме днес на илюзиониста Астор!
Антраник Шаварш Арабаджиян, по-известен като Астор, е роден на 18 ноември 1943 г. в град Шумен. Той е единственият илюзионист в Европа, който е награден със „Златният Оскар“ от Международното братство на маговете през 1981 г.
Първият му досег с фокусите идва от баба му. На дванадесет години организира в кварталния парк цирк, в който показва нещата, които е научил. В този период от живота му негов близък приятел му подарява кутийка с фокуси „Чандо“.
На 18-годишна възраст самоукият илюзионист е навлязъл в тайните на тази професия. Първата му официална работа е в пътуваща трупа, в която свири на контрабас. Малко по малко неговите съратници му дават достъп до техния реквизит. През 1961 г. вече отбива военната си служба, като през месец ноември взима назаем фрак, с който се явява на сцената в салона на ДМЗ „Ленин“ в Перник.
Следват множество прояви, като през 1963 г. Астор получава първото си официално признание – Първа награда на бригадирския фестивал в Стара Загора. Малко след това е професионалист към концертно бюро Шумен. От този момент насетне следват множество негови гастроли. В София успява да се запознае с тогавашните доайени на българското илюзионно изкуство – Мистер Сенко, Факира Мити и др.
С времето получава тринадесет отличия от български и международни фестивали. Най-голямата е „Златен Оскар“ за илюзионно изкуство, присъден му от Американската Академия и сдружението на американските илюзионисти през 1981 г.
През 1975 г. Астор основава Клуба на българските илюзионисти и организира първия фестивал на такава тематика в България. Най-известният му номер е махането на глава.
В личен план е имал брак със своята асистентка Пепа. След време те се развеждат, като имат едно дете – дъщеря им Арус. От дъщеря си има две внучета – момче и момиче.
Източник: div.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
