Васил Миков Вълов е български археолог и праисторик. Роден е на 4 април 1891 г. в Ябланица. Учи в Брюксел и завършва история със специалност география в Софийския университет.
През 1922 г. постъпва на работа в Народния археологически музей. Научните му интереси са насочени в областта на археологията и праисторията, а също и на етнографията, топонимията и историческата география. Ръководи над 40 археологически и праисторически експедиции в различни краища на страната. Разкопава Балбунарската селищна могила до Кубрат през 1924-1925 г., Малевата селищна могила при Веселиново, Ямболско (1935) Провежда първите разкопки на Карановската селищна могила през 1936 г. Миков е един от главните проучватели на Деветашката пещера. Подпомага проф. Богдан Филов при проучванията на могилите при Дуванлий (1926-1929) и в Мезек (1931).
От 1946 до 1949 г. е частен доцент в Софийския университет. През 1949 г. преминава на работа в Археологическия институт при БАН, като същевременно е и уредник в Археологическия музей. От 1960 г., вече като старши научен сътрудник, Васил Миков е назначен за ръководител на секцията по праистория в обединения Археологически институт с музей към него. По-късно е привлечен за член на Върховния читалищен съюз, където развива твърде активна дейност, заради което е награден със специална грамота от Комитета за култура и два ордена „Кирил и Методий“.
През 1958 г. Васил Миков е поканен за член на Международния съюз по пра- и протоистория. През 1966 г. става почетен член на Югославското археологическо дружество. Същевременно е избран и за член на Комисията по изкуство и култура, като отговаря за опазване паметниците на културата. Включен е и в редакцията на специализираното издание „Архив за поселищни проучвания при БАН“.
Васил Миков умира на 13 август 1970 г. в София. Той ни оставя богато научно наследство, състоящо се от над 240 научни изследвания и повече от 60 научнопопулярни статии.
От тях по-съществени заглавия са: „Праисторическите селища и находки в България“ (1933 г.), „Идолната пластика през новокаменната епоха в България“ (1935 г.), „Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места“ (1943 г.) и „Античната гробница при Казанлък“ (1954 г.).
Успоредно с всичко това, Миков извършва и друга забележителна дейност – той успява да събере повече от 40 000 местни названия и да проучи над 10 000 лични и фамилни имена.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
