Честит рожден ден пожелаваме днес на актьора Енчо Данаилов!
Енчо Данаилов е популярен български актьор и телевизионен водещ, известен като бате Енчо от предаването за деца по БТВ „Кой е по-по-най“, което води дълги години.
Енчо Кирилов Данаилов е роден на 20 октомври 1957 г. в гр. Русе.
През периода 1980-1984 г. – учи в НАТФИЗ “Кр. Сарафов“ в класа на проф. Атанас Илков, специалност “актьорско майсторство за куклен театър“;
През 1984-1991 г. е Актьор в Държавен куклен театър – гр. Пловдив;
Гост-актьор в Операта – гр. Пловдив;
През 1990-2000 г. е Преподавател в НАТФИЗ “Кр. Сарафов” по актьорско майсторство за куклен театър, за пантомима и за анимационна режисура;
Енчо Данаилов е Водещ на Детското телевизионно шоу “Кой е по-по-най?” по bTV;
Той е художествен директор на Детски развлекателен комплекс ”Патиланци”;
Член на театъра “Театър на колела“;
Управител и собственик на “Интерзон Е” ЕООД – член на “Глобалния Договор” на ООН.
Енчо Данаилов е автор и участник в много хепънинги със заглавие „Пейте и играйте с Енчо”.
Участник и организатор на много градски тържества, фирмени и частни празници, на много благотворителни и обществени прояви (посещение на домове за деца и болници, залесяване, почистване, работа с КАТ, Гражданска защита, Пожарна, Червения кръст, УНИЦЕФ, читалища, държавни и регионални институции, НПО, фондации и др.).
Един от създателите на телевизионното състезание “Палавници“ по БНТ.
Автор, режисьор и водещ на Образователното детско шоу “Сами на пътя“ за клуб “Би-Бит“. Един от създателите на “Кабинет по безопасност на децата”.
Автор на три пиеси, реализирани в куклен театър и много хепънинги на различни теми.
Гост-режисьор в Държавен куклен театър – Стара Загора, Държавен куклен театър – Плевен и гр. Щип, Македония.
Гост-актьор в Държавен куклен театър – Пловдив, “Свободен театър”– София и Театър “Мю” – София.
Източник: books.janet45.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.