Дончо Костов Стоянов е български агроном и генетик. Роден е на 19 юни 1897 г. в Локорско, Софийско. Записва естествена история в Софийския университет, завършва специалността в Хале, Германия. Дисертация защитава 24-годишен и получава научната степен доктор на естествените науки. 28-годишен получава стипендия от Рокфелеровата фондация и заминава на специализация в Харвард при световноизвестния учен Едуард Мърей Ийст. Американците удължават стипендията му с още 3 г. Предлагат му професорско място в престижния университет. Българинът патриот отказва и се завръща в страната си. За да се сблъска още на следващата година с омраза необяснима.
Заема се с изследвания върху проблемите на придобития имунитет при растенията, хибридизацията и раковия проблем. И веднага се намират хора, които натъкмяват отрицателна рецензия за трудовете му. Но по някакъв начин работите му попадат в ръцете на световноизвестния генетик Николай Вавилов. Когато българите отказват дори да го допуснат на конкурс за доцент, по покана на Вавилов ученият заминава за Москва. Там прекарва 7 г., получава докторска степен, професор е и един от стожерите на Всесъюзния институт по растениевъдство, името му е в специализираните научни издания в цял свят.
През 1939 г. Дончо Костов се завръща в България. Назначен е за директор на Централния земеделски изпитателен институт, после е главен секретар в министерството на земеделието. Отказва министерското кресло на предложилия му поста Иван Багрянов: „Аз разбирам от наука, а не от политика.”
Вече има над 160 научни студии, когато му е отказано участие в конкурс за доцент в Агрономо-лесовъдния институт. Рецензент е оспорил световно признатите му качества с резолюцията „творческата фантазия не винаги е полезна за науката“. Приятели успяват все пак да му издействат степента доцент в Медицинския университет. Проф. Петър Димитров е най-точен: „Дончо Костов беше високонравствен и чист човек.”
Звездните му години са 1945-47. Директор е на Централния земеделски изследователски институт, ръководител на катедрата по дарвинизъм, директор на Института по приложна биология и развитие на организмите при БАН. Разработва теми главно срещу налагащата се звезда на фалшивата генетика Трофим Лисенко.
Дончо Костов подготвя и законопроекта за висшето образование и устава на БАН. Признанието му на световен учен кара ръководителите в ООН да обърнат внимание на личната му молба България да стане член на организацията. Той е и учен с мислене в далечен мащаб. Още през 1947 г.предусеща, че тютюнопроизводството след години ще залезе и предлага заменянето отглеждането на тютюна в определени райони с перспективно лозарство.
През 1947 г. е поканен за участие на конгрес в Стокхолм. На връщане търси среща с приятеля си проф. Николай Вавилов в Института по приложна генетика в Ленинград. Съветските му колеги смутено му обясняват, че ученият вече е в Сибир… Дончо Костов прави няколко крачки и на първото от стъпалата пада, получавайки инфаркт.
През август следващата година след 7-дневно заседание ВАСХНИЛ, институтът на неговите най-добри години, спира всичко прогресивно в съветската (и в тази на целия Източен блок) генетична наука и налага теориите на Мичурин – Лисенко. В целия социалистически лагер съпротива ще окажат само люде като Дончо Костов, проф. Иван Странски и по-късно Николай Ирибаджаков… Срещу им с цялата тоталитарна мощ се изправят Тодор Павлов, Христо Даскалов и други, които развяват знамето на самокритиката. Не и Дончо Костов.
В лично писмо-студия до Васил Коларов той обяснява защо отричания менделизъм-морганизъм е истинското учение. Едва ли някой го е прочел (и сега е в Държавния архив). Затова пък официално Дончо Костов е обявен за „безнадежден учен“. А по това време той работи над теми, които ще станат главни за учените по света след години – като изследванията му над нуклеиновата киселина, основа на наследствеността.
Дончо Костов пише писмо и до главния по това време фактор в българската наука Тодор Павлов. През април 1949 г. се свиква Биологична конференция. В гърба на Дончо Костов, който не присъства, защото е болен, се забиват десетки стрели от „колеги“. Прочетена е и негова „самокритика“, която никога не е писал. За това свидетелства проф. Румен Цанев: „Здравето му се беше влошило… Той ми показа писмото си до Тодор Павлов, което прочетох преди конференцията… Онова, което прочетоха там, не беше писмото, което бе написал…” Едва 40 години по-късно проф. Олга Дряновска публикува фалшификата и оригиналното писмо на академика в сборник на Четвъртата конференция по генетика.
Сто дни след злополучната фалшификация сърцето на Дончо Костов спира да бие.
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
