Цвета Унджиева (30 май 1930 – 24 декември 2000) е български учен, литературен историк, ст.н.с. ІІ ст. към БАН. Автор и съавтор на множество изследователски трудове, посветени на дейците на Българското възраждане и най-вече на живота и делото на поета-революционер Христо Ботев.
Цвета Ивано̀ва Унджиева е родена на 30 май 1930 в София в семейството на проф. Иван Унджиев (1902-1979), български литературен историк, и Любов Аврамова Аврамова (1905-1999).
През 1952 Унджиева завършва българска филология в Софийския университет “Свети Климент Охридски”. По време на следването си участва в кръжока на акад. Петър Динеков (1911-1992), който по това време е доцент в СУ и ръководител на Секцията по българска литература до Освобождението към Института за литература при БАН и започва научната си дейност като изследовател на възрожденската литература.
От 1953 г. е научен сътрудник в Института за литература при БАН . Назначена е в сектор „Христо Смирненски“, където изследва делото и творчеството на пролетарския поет и участва в подготовката и издаването на съчиненията му.
Впоследствие се прехвърля в Секцията по българска литература до Освобождението и се посвещава за цял живот на проблемите на Българското възраждане. Научните ѝ пристрастия са свързани с живота и литературното наследство на Любен Каравелов (1834-1879) и Христо Ботев (1848-1876). Участва в екипа, който разчита архива на Каравелов и подготвя изданието „Из архива на Любен Каравелов“ (1964). Публикува десетки статии с изследвания върху белетристиката, фейлетоните и публицистиката на редактора на „Свобода“ и участва в публикуването събраните му съчинения.
През ноември 1974 Унджиева става старши научен сътрудник ІІ степен.
Унджиева методично и изчерпателно проучва творчеството на Ботев – публицистичните му изяви, стилно-езиковите особености на поезията му и връзките ѝ с фолклора. Това я подготвя за монументалната монография „Христо Ботев – живот и дело“ (1975), публикувана в съавторство с баща ѝ проф. Унджиев. Монографията е сред най-цитираните биографии на Ботев. През 1976 г. излиза и в превод на руски, а в резюме на още 12 езика. През 1983 г. е публикувано второ издание. Унджиева участва и в редакционния екип на изданието „Христо Ботев. Събрани съчинения. Т. 1-3“ (1976).
Цвета Унджиева живее и работи няколко години в Москва, а резултатът от изследователската ѝ работа в московските библиотеки, книгохранилища и архивни фондове е изданието „Български автори в руския периодичен печат. 1854-1864. Т. I“ (1982).
Унджиева съставя и редактира заедно с екип колективното издание „Райко Жинзифов. Публицистика. Т. I-II“ (1964), осемтомното издание „Петко Р. Славейков. Съчинения“ (1978-1982). Обект на научната ѝ работа са и обществената, педагогическата и книжовната дейност на по-второстепенни възрожденски дейци, както и развитието на различни жанрови форми, напр. „Възрожденски фейлетони“ (1968), „Сава Филаретов“ (1970) и др.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
 е български учен, литературен историк, ст.н.с. ІІ ст. към БАН. Автор и съавтор на множество изследователски трудове){kind=link}