Днес е родена примата на българската естрада Лили Иванова!

Лиляна Иванова Петрова, по-известна като Лили Иванова, е българска поп певица.

От 1961 г. развива непрекъсната изпълнителска и концертна дейност, записва песни и албуми, има медийни изяви, участва в телевизионни програми, снима се във видеоклипове. В знак на уважение за приноса ѝ към българската популярна музика понякога е наричана „Примата на българската естрада“.

Лили Иванова е родена на 24 април 1939 г. в гр. Кубрат. Тя е кръстена на починалата си по-голяма сестра Лиляна. В кръщелното свидетелство е записана като Лиляна Иванова Петрова.

Родители на Лили Иванова са Мария Петрова Дамянова и Иван Петров Дамянов (р. 1904 г.).

loading...

Родът на Лили Иванова по бащина линия се нарича Чокоите. Прабаба ѝ и прадядо ѝ са заможни българи, отглеждащи и търгуващи с коне, които първоначално живеят на територията на днешна Румъния, в Северна Добруджа. Впоследствие се преместват в русенското село Нисово. Баба ѝ и дядо ѝ са Мария и Петър. След брака си те заживяват в Кубрат, като ги наричали „нисовлиите“ – прозвище, с които са наричали по-късно както родителите, така и самата Лили Иванова. Те имат 12 деца. Собственици са на кръчма, където младата бъдеща изпълнителка понякога пее песни на посетителите. В тяхната къща живее по-късно и семейството на Лили Иванова. Баба ѝ и дядо ѝ по майчина линия са Марина и Петър.

Семейството на Лили Иванова обича музиката. Дядо ѝ и вуйчо ѝ – по майчина линия – свирят на цигулка много добре. Майка ѝ обича да пее популярни за времето си песни, макар и само вкъщи, а баща ѝ – руски песни.

През 1956 г. Лили Иванова започва да учи в Медицинския техникум за медицински сестри и акушерки в гр. Сталин (както тогава се нарича Варна) за медицинска сестра – престижна за времето си професия, а и техникумът е недалеч от Кубрат. Тя живее в квартира, намираща се на ул. „Шипка“, срещу тогавашното кино „Република“, а не в общежитие. В това кино има концерти популярната певица Ирина Чмихова, по чиято музика младата ученичка се увлича, но бъдещата изпълнителка не може да си позволи билет, а я вижда на живо едва по-късно в Кубрат. Първите данни за изяви пред публика на Лили Иванова са от 1956 – 57 г., когато тя изпълнява популярни песни на организираните в техникума „вътрешни фестивали“, за което свиделства Жени Стоилова, класната ѝ ръководителка. Под ръководството на учителя по музика Христо Иванджиков, Лили Иванова също участва с пеене и свирене на акордеон в малки непрофесионални състави, т. нар. „агитки“, които изпълняват руски песни пред моряци, в други училища и при различни тържества, като така си спечелва известността на местна певица. Сред песните, които тя слуша от турски радиостанции (тъй като не се излъчват в България), са „Ganz Paris träumt von der Liebe“ на Катерина Валенте и „Arrivederci Roma“, които пее на училищни прояви.

След завършване разпределението ѝ за работа е за психиатричната болница в гр. Бяла, но с ходатайството на баща си, около 1959 г., младата медицинска сестра започва работа в болницата в гр. Кубрат. В града има читалищен хор, в който тя се изявява, а и колегите ѝ също знаят, че тя обича да се занимава с музика. От спомените на нейния началник д-р Иван Кирчев става ясно, че тя е записвала текстове на български, сръбски, немски, италиански и испански песни, а дори и че е запявала на възрастни пациенти.

През 1961 г. певицата решава окончателно да се премести в София. Чрез Лидия Станчева, завеждаща сектор „Естрада“ на Концертна дирекция, урежда прослушване при пианиста на Ирина Чмихова Евгени Комаров. Той предлага помощта си в избора на репертоар и тя започва уроци при него, но бързо ги прекратява, тъй като той ѝ преподава руски романси, в които тя не желае да се развива. През този период за около 4 години живее в хотел „Родопи“, тъй като не разполага с квартира. За да осигури престоя ѝ в София, пари ѝ праща първият ѝ съпруг, а получава подкрепа и от Лидия Станчева.

От Концертна дирекция включват певицата в турне, наречено „Естрада за всички“, в което участват фолклорни изпълнители с ръководител на оркестъра Стефан Демирев, трио „Устни хармоники Олимпия“ и др. Обичайна практика от този период е Концертна дирекция да ангажира изпълнителите в множество сборни участия, в които различни певци участват с по една или няколко песни в рамките на представления от типа на вариететна програма, в което се включват и фокусници и танцьори. През 1962 г. певицата е включена в концерт на Вили Казасян и неговия състав „Студио В“ в концертна зала „България“. Основните ѝ участия през този период са като подгряваща певица в участията на оркестър „Мелодии“, в които утвърдените имена са Емил Димитров и Мария Косева. Те пеят в сградата на БИАД и из страната. Първото турне на певицата извън България е в Румъния заедно с този състав. Тя обаче е силно огорчена от атмосферата, тъй като има някои личностни напрежения, недооценяване и неприятности в групата, което води и до разделянето ѝ с тези музиканти.

Лили Иванова продължава работа с групата на Здравко Радоев и продължава обиколките из страната с певицата Грета Ганчева, фокусника Орфи, имитатора Христо Минчев (Пилето), народните певци Борис Машалов и Йонка Кипчева. Здравко Радоев, като син на композитор, вижда заложбите на певицата, напътства я професионално и я насочва да слуша песните на Кони Франсис (Connie Francis), Рита Павоне, Доменико Модуньо, Ела Фицджералд, Далида, Шърли Беси и др. По това време Лили Иванова има връзка с музиканта и живее с него около 3 – 4 години. В този период певицата на два пъти по време на нейни турнета из страната се сблъсква със сериозни здравословни проблеми, които налагат две операции, които не ѝ позволяват да има деца в бъдеще.

През 1964 г. в зала Универсиада има концерт шведската рок-певица Джейн Сверт и групата „Северните тигри“. Лили Иванова пее в първата част на концерта, за първи път пред такава голяма публика. Първата вечер обърква текста (който не е репетирала с оркестъра), което я разстройва и тя напуска сцената. На втората вечер изпълнява песента „Когато луната изгрява (Лунни лъчи)“ на Йосиф Цанков от репертоара на Мими Николова и една бърза румънска песен. Публиката я приема изключително радушно, което допринася за първи път по-сериозно да се заговори за изпълнителката и тя да добие по-широка известност.

В различните периоди на своята кариера Лили Иванова сътрудничи с множество музиканти, сред които оркестрите на Здравко Радоев (в началото на 60-те), „6+1“ с ръководител Иван Пеев (от 1966 г.); „Маковете“ с ръководител Митко Щерев (70-те); оркестъра на Асен Гаргов (1977). В дует с Асен Гаргов издава два албума, а в началото на 80-те оркестърът за кратко време се представя под името „София“. Сред композиторите, с които Лили Иванова осъществява тясно творческо сътрудничество, са Ангел Заберски (1965 – 1968); Тончо Русев (1969 – 1974); Митко Щерев (1974 – 1977); Найден Андреев (началото на 80-те). През 80-те певицата изпълнява песни на много от по-младите композитори, между които Тодор Филков, Асен Гаргов, Рафи Жамаркоцян, Любомир Дамянов, Александър Кипров. В началото на 90-те тази тенденция е продължена, като трябва да се отбележи сътрудничеството ѝ с Чочо Владовски, с когото създава съвместно студио, изпълнява няколко дуета и записва албума „Хазарт“, а с Иван Лечев – „Частен случай“.

През цялата кариера на певицата се наблюдава подчертан стремеж творчеството ѝ да бъде със звучене, съвременно за епохата, в която се създава. В средата на 90-те певицата разнообразява имиджа си и посяга към музикални стилове, като мелъди рок, соул, ритъмендблус, балканско етно, джаз. Тази промяна проличава най-ярко в албумите „Частен случай“ от 1999 г. и последвалия го етнопроект „Ветрове“ от 2000 г. Впоследствие певицата издава няколко албума, в които новите песни значително намаляват, а стари хитове са записани в нов аранжимент. От началото на 2006 г. Лили Иванова работи с малък бенд, състоящ се от Огнян Енев – пиано, саксофон, Бисер Иванов – китара, Орлин Цветанов – цигулка.

Лили Иванова работи с много изявени текстописци, като може би най-значима е съвместната ѝ работа с поета Дамян Дамянов, а съшо така пее песни и по стихове на Павел Матев, Любомир Левчев, Иван Вазов, Христо Ботев, Пейо Яворов, Кирил Христов, Христо Ясенов, Веселин Ханчев, Блага Димитрова, Димитър Ценов и др. Основна тема в текстовете на песните ѝ е любовта. От края на 60-те години до средата на 80-те много от песните стават шлагери. Постепенно, под влиянието на навлизащите нови музикални вкусове, песните на Лили Иванова губят масовата си популярност, която са имали преди, но въпреки това нейни песни влизат в класации, концертите ѝ се разпродават, продължава да бъде канена в телевизионни предавания, снима клипове, записва песни и албуми.

Лили Иванова има над 35 издадени дългосвирещи албума. Синглите, излезли в България, са 29. Има издадени малки плочи и албуми в Румъния, Турция, Германия, Испания и други страни. Лили Иванова е популярна в Русия и плочите ѝ се продават добре в Съветския съюз. Няма точна статистика за броя на продадените копия от албуми. Според едно издание на предаването „Всяка неделя“ от началото на 80-те, само в България техният тираж надхвърля 10 милиона. За продажбите в бившия Съветски съюз и останалите страни Александър Йосифов, директор на Балкантон от 1968 до 1986 г., казва: „Когато станах директор на Балкантон, при капацитет 3 милиона и 600 хиляди плочи, големите, тези „черни тави“, както им викат, за Лили Иванова тиражът за Съветския съюз беше над един милион. В България правеше едни тиражи от 250 – 300 хиляди, а за Съветския съюз – под милион не падаше“. През този период Лили Иванова издава 18 дългосвирещи, 34 малки и 3 сборни плочи. Списание „L’Europeo“ посочва, че продадените копия от албуми в Съветския съюз надхвърлят 10 милиона. Въпреки това певицата не е получавала заплащане за изпълнителски права от тази музика, а разпадането на Концертна дирекция и липсата на работеща уредба относно правата за изпълненията и звукозаписите за 50-годишната ѝ кариера лишават певицата от всякакви приходи за изпълнителски права и за минали периоди. Това обстоятелство, както и фактът, че музиката ѝ се разпространява също и по нерегламентиран (пиратски) начин, кара Лили Иванова да се чувства ограбена. В тази връзка през 2007 г. тя публично заявява, че разпространението на произведения на изкуството в Интернет е нередно и трябва да се наказва със затвор.

През пролетта на 2015 г. получава платинена плоча с плакет от Българската асоциация на музикалните продуценти за албума си „Поетът“, продаден в над 15000 броя. Пуснат е на пазара и във винилова плоча, специално изработена от най-големите фабрики в Европа.

В края на 2015 г. Лили Иванова продуцира и издава първата си антология, наречена „Невероятно“, със 65 песни от репертоара си, включени в 5 компакт-диска и подбрани от нея. Песните в антологията са от периода 1964 – 1989 г. Повечето не са издавани на съвременен аудио носител. Издавани са на грамофонни плочи от „Балкантон“ и са от почти всички поети и композитори, от които Лили има песни.

Източник: wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!