Честит рожден ден пожелаваме днес на Ивет Лалова!
Ивет Лалова – Колио е българска лекоатлетка, състезаваща се в спринта на 60, 100 и 200 метра. Европейска шампионка на 100 м за 2012 г., европейска шампионка в зала на 100 м за 2012 г. и на 200 м за 2005 г., национална рекордьорка на България на 100 м и на 200 м в зала. Участва в 4 олимпиади – Атина (2004), Пекин (2008), Лондон (2012) и Рио де Жанейро (2016).
Ивет Мирославова Лалова е родена в София на 18 май 1984 г. Дъщеря е на спортисти. Баща ѝ – Мирослав Лалов е български спринтьор с лични постижения от 10,4 секунди на 100 м и 21,9 сек. на 200 м, а майка ѝ – Лилия Лалова е състезателка по многобой и настоящ личен кинезитерапевт.
Като малка тя се занимава с плуване и гимнастика, а през 1996 г. се пренасочва към леката атлетика и започва да тренира при Константин Миланов, с когото се разделят през 2011 г. Неин личен треньор е Роберто Бономи.
Омъжва се за италианския спринтьор Симоне Колио, с когото са заедно от 2009 г., в град Риети, Италия на 21 септември 2013 г.
Ивет Лалова е 4-та на 200 м от Световното младежко първенство през 2001 г. в Дебрецен, Унгария. През 2003 г. на Европейското първенство за юноши и девойки до 19 г. в Тампере, Финландия печели титлите на 100 м и 200 м. Междувременно завършва средното си образование със специалност „Издателски дейности и масови комуникации“.
На 19 юни 2004 г. на състезание за Купа „Европа“ в Пловдив Лалова пробягва 100-те метра за 10,77 сек. – нов национален рекорд и най-добър резултат в света за сезона. С това постижение тогава изравнява Ирина Привалова на 6-то място във вечната световна и на 2-то място във вечната европейска ранглиста. На Олимпийските игри 2004 в Атина Лалова остава 4-та на 100 м и 5-та на 200 м с резултати 11,00 сек и 22,56 сек.
Следващата 2005 година започва успешно за Лалова. През зимата в Мадрид става европейска шампионка на 200 м в зала с 22,91 с. – нов национален рекорд. В началото на летния сезон печели турнира „Златният шпайк“ в Острава с време от 11,03 с., с които излиза на 2-ро място в годишната ранглиста, но седмица по-късно, преди старт от веригата „Супер гран при“ в Атина, Лалова чупи бедрена кост на десния крак след сблъскване с друг лекоатлет по време на загрявката. Този инцидент я изважда от пистата за почти 2 години.
На 29 май 2007 г., след близо 2-годишната пауза, Ивет Лалова се завръща на пистата на състезание в Белград. Тя печели спринта на 100 метра с време 11,26 сек., с което още на първото си състезание покрива норматив „А“ за Световното първенство’2007 в Осака и за Олимпийските игри’2008 в Пекин. Това обаче остава нейният най-силен резултат за следващите две години. В Осака отпада след четвъртфиналите на бягането на 100 метра с време от 11,33. На Олимпийските игри’2008 в Пекин Лалова успява да влезе на полуфиналите в бягането на 100 метра, където завършва на 7-о място в първата полуфинална серия с резултат 11,51 сек. В бягането на 200 метра отпада на четвъртфиналите.
На европейското първенство в Хелзинки през 2012 г. Ивет Лалова е първа на спринта от 100 метра с 11 секунди и 28 стотни. Постижението ѝ е първата титла в късия спринт в историята на българската лека атлетика
На Олимпийските игри’2012 в Лондон се класира на 6-а позиция в бягането на 200 метра с резултат от 22,98 секунди. Въпреки всичко това е доста добро лично постижение за Лалова, за нея слизането под 23 секунди в дисциплина, различна от основната ѝ, е много добър личен резултат. През 2012 г. Ивет Лалова печели отличието „Атлет на България“ за 2012 г. за рекорден 4-ти път. Същата година открива собствен спортен клуб в София – „Ивет Лалова Спринт Академи“, в който предава опита си на млади таланти. През 2014 година Лалова заема 4-то място в състезанието на 100 м в 34-то издание на турнира IAAF World Challenge с 10,70 сек.
На европейското първенство през 2014 г. на 100 м се класира на 5-то място, а на европейското първенство в зала през 2015 г. на 60 м отпада на полуфинала.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
