Дора Георгиева Христова е български хоров диригент и преподавател по специалност „Камерни вокални ансамбли“ в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство, Пловдив.
Родена на 1 март 1947 г. в с. Дъбово, Старозагорско. През 1966 г. завършва средното си образование в Първа английска гимназия, след което е приета както в Българска държавна консерватория, така ВИИ – специалност „Външна търговия“. Дипломира се през 1971 г. със специалности „музикално педагогика“ и „хорово дирижиране „. По-късно, през 1991 г. се дипломира и в Школата към Външно министерство със специалност „Международни икономически отношения в областта на изкуството и духовната култура .Била е втори диригент на детския радиохор и на Смесения хор на БНР.
Професионалната квалификация на Дора Христова започва като асистент-диригент в Детския радиохор (1971-1972), диригент на мъжкия хор при Ансамбъла за песни и танци на Българската народна армия (1972-1973), диригент (1974-1977) на хора при АНП на БР – днес Хор „Мистерия на българските гласове“, диригент на Смесения хор на БНР (1977-1990), главен художествен ръководител на АНП при КТР/ 1988 – 1990/ и диригент на вокален ансамбъл „Мистерия на българските гласове“ (от 1988 г. до днес). През тези години Д. Христова работи и в самодейността като диригент на Смесения хор в Самоков (златен медал на републикански фестивал на художествената самодейност), Смесения хор в Ботевград (златен медал на IV републикански фестивал). Д. Христова оказва методическа помощ на самодейни състави в окръга (Своге, Ихтиман), участва в журита на прегледи на фолклорните хорове.
Реализирала е над 250 аудиозаписа в БНР и БНТ, над 50 телевизионни филма за БНТ, осъществила е записи на музиката към множество игрални филми (вкл. на френския филм „Бункер Палас Хотел“), видеоигри и пр. Автор е на хармонизации и аранжименти на български народни песни, теоретични студии, рецензии, критики и др., както и на книгата „Изкуството нп фолклорните камерни ансамбли“. Вокалният ансамбъл „Мистерия на българските гласове“ под ръководството на Д. Христова(1987 г.) е гастролирал в почти всички държави в Европа, Северна и Южна Америка, Азия, Индия и е изнесъл над 900 концерта в най-престижните световни концертни зали: „Роял фестивал хол“ (Лондон), „Ейвьри Фишър хол“ (Линкьлн център и Метрополитен опера, Ню Йорк), Кенеди център (Вашингтон), Концертгебаум (Амстердам) и др.
През 1990 г. заедно с „Мистерията на българските гласове“ е удостоена с най-високата американска награда „Грами“ за II част на аудиосерията на швейцарския продуцент Марсел Селие „Lе Mystere des Voix Bulgares”“. През 1994 г. Д. Христова отново е номинирана за „Грами“ за CD „Ritual“. Под нейно ръководство вокалният ансамбъл „Мистерия на българските гласове“ участва в престижни световни музикални форуми като италианския CD „Пиперо”, изкачил се на върха на телевизионната класация на RAI UNO „Ватикана поздравява света с 21 век“, концерт по време на визитата на Папа Йоан-Павел Втори в България, концерт в Торино (Италия) по време на срещата на 7-те най-развити икономически страни, концерт по повод подписването на документите за присъединяването на България към ЕС на 24-25 април 2005 г. в Люксембург и др.
През 1985 г. Д. Христова защитава докторска дисертация в областта на хоровото изкуство, а от 2001 г. е доцент в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив, като успоредно с това изнася лекции в чуждестранни университети по време на гастролите си с „Мистерията на българските гласове „. В периода 1977 – 1979 г. е заместник-председател на СБМТД. Тя е носителка на Орден „Кирил и Методий“ – първа степен, „Златна лира“ и „Кристална лира“ на СБМТД, Голямата награда на Салона на изкуствата на НДК – 2002 г., множество грамоти и дипломи на СБК за първо изпълнение на българско произведение.
Нейната втора специалност „Международни икономически отношения в областта на изкуството и духовната култура“ ѝ помага успешно да организира и ръководи международните изяви на Вокалния ансамбъл „Мистерия на българските гласове“.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
