Мила Йорданова Искренова е български хореограф. Родена е на 6 февруари 1960 в София.
През 1979 г. завършва Държавното хореографски училище в София, а през 1981 г. завършва Института за музикални и хореографски кадри със специалност „Балетна педагогика“. По-късно специализира в Лятната балетна академия в Кьолн, в Палука шуле, Дрезден, и балетна режисура в Лабан данс център в Лондон.
В периода 1981–1983 г. работи като хоноруван преподавател по класически балет в Държавното хореогравско училище, а после в ДМА „Панчо Владигеров“, ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, балетмайстор е в БНТ. От 1989 г. е назначена като хореограф в Българска национална телевизия. През 1991 г. е преподавател по модерен танцов театър в Първо частно театрално училище „Любен Гройс“. От 1996 г. е преподавател по класически и съвременен танц в Академия Филармоника в Месина, Италия. През 1999 г. е номинирана като Почетен член на Управителното общество на Академия Филармоника. През 2001 е назначена като педагог и хореограф в Балет „Арабеск“. Преподавала е танцова техника и импровизация в НБУ, Националното училище за танцово изкуство и в НАТФИЗ, както и в Гърция. Работила е с водещите български танцови трупи, сред които „Амарант данс студио“ и „Хетероподи данс“. Сред основателите е на танцово студио „Ек“.
Мила Искренова е автор на балетни постановки и съвместни международни проекти предимно в областта на модерния танцов театър.
Работи по хореографските решения за драматични постановки: „Любовни булеварди“ – Стефан Цанев (реж. В. Панкин), „Мъжът си е мъж“ – Бертолт Брехт (реж. Крикор Азарян), „Йонадав“ – П. Шафър (реж. Здравко Митков), „Ритъм“ – авторски спектакъл на Андрей Баташов, „Синята стая“ – Д. Хеър (реж. Снежина Танковска), „Фигури при влюбен полет“ – И. Жюд – съвместно с Т. Соколова (реж. В. Петков) и др.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
