Елена Панайотова е български театрален режисьор, педагог и продуцент. Родена е на 22 януари 1967 г. в град Пловдив.
Завършва режисура и актьорско майсторство в първия випуск на Театралния департамент към Нов български университет през 1995 г. Дебютира с постановката „Въведение в тяхната картина“ от Маргарит Минков в Драматичен театър – Кюстендил. Завършва Магистърска програма по театрална режисура към НБУ и специализира шест месеца Европейска култура и история в Университета в Амстердам, Холандия.
Преподавателска дейност: Работи като програмен директор и преподавател по актьорско майсторство и театрална антропология в Театрален департамент към Новия български университет, четиринадесет години е редовен преподавател по театър в Университет за Изкуства в Утрехт, Холандия. Гост преподавател в Националния Университет в Сан Хосе, Коста Рика.
Съосновател и председател на културна фондация „Ден Гри“, чрез която от 1999 г. реализира и продуцира множество театрални проекти. През 2002 печели финансиране от Европейската Културна Фондация за реализиране на Международна Арт Експедиция Торна в с. Широка Лъка и прави първия си документален филм.
От 2003 г. стартира ежегодния проект „Лятна Театрална Академия за деца в риск“ в с. Широка лъка. От 2010 основава и ръководи международна програма „Артисти за деца“ в Кения. Проектите, които ръководи в сферата на изкуство и образование въвличат артисти и деца от четири континента.
През 2016 г. като ръководител на проект „Performance Art for Youth Africa“ (PAYA), който се реализира в Кения и Танзания, печели финансиране и разпознаване от Международния фонд за промотиране на култура на ЮНЕСКО за принос в културното разнообразие в света.
Елена Панайотова е участвала в престижни театрални форуми, симпозиуми и работни ателиета като актьор, режисьор и изследовател. Печели национални и европейски стипендии, включително две специализации по театрална антропология в Один театър – Холстебро, Дания. Нейни спектакли са участвали в много национални и европейски фестивали (Сърбия, Македония, Унгария, Чехия, Хърватия, Босна и Херцеговина, Румъния, Германия, Холандия, САЩ).
Нейни текстове са публикувани във в. „Култура“, в. „Литературен вестник“, сп. „Homo Ludens“ и др., както и в есеистичните сборници „Възможните майки“ и „Куфарът на брат ми“.
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
