Милена Буржева е българска поетеса, писателка, театрален критик.
Милена Илиева Буржева е родена на 17 февруари 1972 г. в гр. Пловдив. Завършва Френска езикова гимназия в Бургас и театрознание и режисура за драматичен театър в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ в София.
Работила е в сп. „Театър“ (като стажант редактор), в БНР – Програма „Христо Ботев“ (като театрален наблюдател към предаванията „На нов ред“, „След премиерата“ и „Арт ефир“), във вестник „За народа“ (като репортер), в радио „7 дни“ и радио „Атлантик“ (като водещ на авторско предаване за култура и изкуство „Привечер“), в издателство „Хр. Ботев“ (като редактор).
Член на Съюза на българските писатели (от 2003 г.) и на Съюза на артистите в България (от 2000 г.).
21-годишна издава първата си книга с поезия „Като забравена от векове молитва“ (1993), но много преди това тя има множество публикации на стихове във вестниците „Арт“, „Литературен форум“, „Нова ера“, „Век 21“, „Обнова“, „Средношколско знаме“, „Черноморски фар“, „Свободен бряг“, „Морски глас“ и „Бургас днес“, списанията „Пламък“, „Родна реч“ и „Море“, сборника „Прогонена сълза“ и др.
Като студентка публикува втората си книга с поезия „Разкритие към тъмното“ (1994), а на 24-годишна възраст – третата – „Сънят на пеперудата“ (1996).
Продължава да пише и печата в пресата свои стихове, а наред с тях и къси разкази, театрални рецензии, статии и интервюта във вестниците „За народа“, „Пулс“, „КИЛ“, „Български писател“, „Сега“, „Литературен вестник“, „Дума“, „24 часа“, „Хубава жена“, „Черноморски фар“, „Стандарт“, „Труд“ списанията „Пламък“, „Море“, „Театър“, „Ново време“, „Понеделник“, „Читалище“, театралните бюлетини от фестивала „Варненско лято“, 1995, 1996 г., антологиите „Свещ“, „Поети 2003“, „Поети 2005“, „ Поети 2014“, и др.
През 2002 г. излиза книгата ѝ с къси разкази „Да ме води където си иска“, а на следващата – 2003 г. се появява и второто ѝ издание – „Да ме води“ (ИК „Синева“). Няколко месеца по-късно излиза от печат и книгата ѝ с театрални рецензии „Театрални диагнози“, ИК“ Димант“. През 2004 г. издава книгата с избрани стихове „Мъката на невидяното“. 2018г. става факт и следващата ѝ книга с разкази „Празници умират като хора“, ИК „Монт“.
За нея отзиви и рецензии са излизали във вестниците „Бургас днес“, „Черно море юг“, „Марица“, „Черноморски фар“, „Глас“, „Бургас днес и утре“, „Дума“, „Свободен бряг“, „Жена“, „Нефтохимик“, „24 часа“, „Ние жените“, „Пулс“ и „Компас“, както и в списанията „Пламък“, „Море“, „Еволюция“ и др.
Нейни стихове и разкази са преведени на френски, испански и немски език
Определяна е от критиката като „уникално явление в българската литература, защото освен безспорното дарование, тя разкрива едно много ранно съзряване”.
Носител на специалната награда на сп. „Пламък“ на третия национален конкурс на името на Дора Габе.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
