Анжела Димчева е българска поетеса, литературен критик и журналист.
Анжела Иванова Димчева е родена в София на 12 февруари 1963 г. в семейството на Иван Димчев (юрист, възпитаник на Американския колеж в София – 1937 г.) и Анастасия Димчева (фармацевт). Дядо ѝ по майчина линия – д-р Ангел Григоров – завършил медицина във Виена в 1929 г., е известен хирург в град Фердинанд през 30-те, 40-те и 50-те години, участник във Втората световна война, спасил от смърт стотици ранени на фронта войници. Дядо ѝ по бащина линия – кап. Христо Димчев, участник в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, следва юридически науки в Загреб и Лозана, завършва право в София (1904). Той е адвокат в гр. Дупница през 20-те години на XX век, близък съратник на Андрей Ляпчев. Прадядо ѝ по майчина линия Йордан Захариев е член-кореспондент на БАН, виден учен от началото на XX век, изследовател на Кюстендилския край и на Западните покрайнини – географ, етнограф, фолклорист и историк.
Анжела Димчева завършва 7 СОУ „Свети Седмочисленици“ в София (1981) и специалностите „Българска филология“ и „Английски език“ в СУ „Климент Охридски“ (1987).
Работи като преводач от английски език в НИСИ (1981-1982), като филолог в Дома на литературата и изкуствата за деца и юноши – ДЛИДЮ (1987-1989), като частен издател през 90-те години на 20 век (ИК „Анжели“), като редактор във в. „Словото днес“ (2008-2012), като отг. редактор на сп. „Световете“ (2011-2012). Докторант по наукознание в УниБИТ.
Председател на Общество на литературния кабинет „Димчо Дебелянов“, София (от февруари 2015 г.). Организацията провежда всяка есен литературен конкурс за студенти и връчва Националната литературна награда „Георги Черняков“ в навечерието на 8 декември. Член на Управителния съвет на Фондация „Българско слово“. Журналист, писател и литературен критик на свободна практика.
Анжела Димчева започва да пише стихове и фейлетони на 15-годишна възраст. Първата ѝ публикация е фейлетон във в. „Средношколско знаме“ (1979). Следват стихове в сп. „Родна реч“, а през 80-те и 90-те години публикува журналистически материали, есета, фейлетони, литературна критика и поезия в над 20 издания (вестниците „Пулс“, „Народна младеж“, „Студентска трибуна“, „Стършел“, „Литературен фронт“, „Учителско дело“, „Демокрация“, „Литературен вестник“, „Литературен форум“ и списанията „Родна реч“, „Пламък“, „Септември“, „Литературна мисъл“, „Летописи“ и др.)
След 2005 г. публикува във вестниците „Новият пулс“, „Словото днес“, „Литературен глас“, „24 часа“, „Култура“, „Преса“, „Труд“, „Литературен вестник“; в списанията „Орфей“, „Знаци“, „Пламък“, „Световете“, „Poezia dzisiaj“ (Полша), „Стожари подiлля“ (Украйна), „Kitap“ (Турция), „Mons Aureus“ (Сърбия); в електронните издания „Литературен свят“, LiterNet, Litclub, Fakel.bg, eLit, Proza.ru, MB International Literary Agency, Poetas Siglo XXI Antologia Mundial.
Нейни стихове са преведени и публикувани на руски, английски, немски, италиански, испански, шведски, украински, сръбски, полски, гръцки, турски и арабски език.
Общо е автор на над 1000 публикации и на 7 книги.
Член е на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти, на Българската секция на PEN, на Славянска литературна и артистична академия – Варна, и на Асоциацията на софийските писатели.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
