Гергьовден е най-големият пролетен празник на българите наред с Великден.
Знаковото място, което той има в народната традиция, лаконично е изразено в една песен: „Хубав ден Великден, дваж по-хубав Гергьовден“.
В традициите и на християни и на мюсюлмани по нашите земи този ден бележи края на зимата и началото на лятото, което продължава до Димитровден.
Според легендите свети Георги и свети Димитър са „братя близнаци“, и двамата са изобразявани на коне – св. Георги на бял кон, а св. Димитър – на червен. Те символизират двата основни сезона на годината – лято и зима.
По тази причина Гергьовден и Димитровден са двата основни празника, на които в миналото се извършвали т.нар. тестирлици – т.е. изпити на младите майстори, с които били приемани в даден еснаф.
Честваният на 6 май светец е почитан като покровител на земеделците, пастирите и стадата. Като воин, още от средновековието той е смятан и за закрилник на воините-християни и на християнските армии.
В българската традиция на празника се извършват разнообразни обреди, свързани с добиването на първото мляко и сирене, с принасянето на курбан, с обичаите за здраве.
Празникът има различни названия в отделните български области – в Източна България го наричат Гергювден или Гергевден, във Вардарска Македония – Гюрговден или Гюргевден, а в Западна България – Джурджовдън или Гергьовден, от където идва и неговото официално название. Вековните контакти между християни и мюсюлмани са способствали Гергьовден да се почита и от изповядващите исляма под името Хъдърлез. Сред мюсюлманите в България празникът е свързан с праведника Хазър (Хизр, ал-Хадир, ал-Хидр).
Според православната традиция празникът е на 23 април – датата, на която свети Георги приема своя мъченически венец. В България до 1968 г. се спазва старият стил, според който празникът на светеца е отбелязван на 6 май. След приемането на новия календар през 1968 г. от Българската православна църква, под неофициалния натиск на социалистическата власт, датата не е преместена от 6 май на 23 април, както би следвало, а празникът е запазен по стар стил.
Причината е, че към този момент 6 май вече е утвърден от социалистическата обредност като Ден на овчаря. Така в българския църковен календар денят на св. Георги е единственият празник, който продължава да се чества по стар стил. Запазването му на тази дата дава възможност традицията на гергьовския курбан да не влиза в противоречие с църковните канони, тъй като при преместването на празника по нов стил има опасност той често да се падне в дните на Великия пост и дори през Страстната седмица, когато Църквата изключва консумацията на месо.
Тъй като Гергьовден е много почитан празник, ако 6 май се случи в дните преди Великден или през Светлата седмица, когато акцентът се поставя върху Възкресението Христово, Българската църква допуска честването му да бъде изместено за по-късна дата, която се отбелязва в църковния календар за съответната година.
Кой е Свети великомъченик Георги Победоносец
Свети Георги е живял в края на III и началото на IV век. В превод името му – Георгиос – означава „земеделец”. Роден е в малоазийската област Кападокия в семейство на ревностни християни, при все че християнството все още се изповядвало нелегално в Римската империя. Георги се отличавал с невероятни физически качества и постъпил на служба в римската армия. Едва 20 годишен започнал да се издига в йерархията – самият император Диоклетиан го назначил за член на императорския съвет. Но когато владетелят издал декрет за преследване на християните, Георги отказал да се подчини и изобличил Диоклетиан като заблуден езичник, който не познава Истинския и Жив Бог. Младежът бил заставен да се отрече от думите си и да се върне към езическите традиции на Рим. Но той отказал.
Подложили го на жестоки мъчения, които продължили няколко дни. Георги стоически ги понасял със силна вяра в Бога и показал своето духовно превъзходство над мъчителите си. Накрая императорът заповядал да го обезглавят – присъдата била изпълнена в малоазийския град Никомидия. По тази причина Георги е канонизиран за мъченик на Христовата вяра.
Сред българите е разпространено преданието за свети Георги като победител на ламята, което произхожда от едно от неговите жития.
Според него в земите на днешен Ливан, недалеч от мястото, където били препогребани мощите на светеца, се намирало езеро, от което всяка година излизал змей и опустошавал околността.
Местните жители били принудени, за да не унищожава дворовете и нивите им, да му оставят в жертва по една девойка. Накрая дошъл ред на царската дъщеря. В мига, в който ламята се появила, пред девойката се изправил един снажен младеж на кон с копие в ръка.
Това бил Свети Георги. Той се прекръстил и призовавайки на помощ светата Троица, убил чудовището. Според популярната народна версия именно заради този подвиг и победата над ламята, светецът е удостоен с епитета „Победоносец“.
Според църковното схващане той е наречен „Победоносец“ заради превъзмогването на мъченията, на които го подложил император Диоклетиан и заради победата му над езичниците. Убиването на ламята е метафора на победата над греховете и изкушенията.
На 6 май имен ден празнуват всички, които носят имената: Георги, Гергана, Гинка, Галя, Ганка, Ганчо. Честит празник!
Източник: bonafide.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
