Днес е Велики понеделник, започва Страстната седмица или седмицата на страданията – последната от живота на Исус Христос.
Последната седмица преди Възкресение Христово е наречена Страстна седмица, тъй като на славянски думата „страст“ означава страдание. Затова седмицата е посветена на възпоменанията на последните дни от земния живот на Спасителя – на неговите страдания, кръстна смърт и погребение.
Според православния календар всеки ден от тази седмица е Велик. Затова всяка година православните християни очакват със смирение Страстната седмица, за да захранят вярата си, да укрепят мира и да защитят единството. През тази седмица Спасителят изкупва човешките грехове чрез жертва – в страдание, болка и любов, и го показва чрез възкресение. Според православния календар тази седмица завършва с Великден.
На Велики понеделник Исус Христос влязал в Йерусалимския храм и го намерил пълен с търговци. Божият Син изгонил търговците, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. В Евангелието се говори за проповедта на Исус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня – символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове. „И като видя една смоковница край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, само едни листа; и рече й: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смоковницата изсъхна на часа. И учениците, които видяха това, почудиха се и рекоха: Как на часа изсъхна смоковницата? А Исус в отговор им рече: Истина ви казвам: Ако имате вяра, и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смоковницата, но даже, ако речете на тоя хълм: Дигни се и хвърли се в морето, ще стане. И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите.
От Велики понеделник започва голямото великденско чистене, което е задължително за всеки дом. Освен това понеделникът е и последният от дните, през които може да се пътува.
Източник: dariknews.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.