Димитър Пeтков – градоначалникът реформатор

„По някой път се иска и по-силна ръка. Виж да не беше едно време Петков, София щеше да бъде и днес един мръсен провинциален град. На Димитър Петков се пада великата заслуга към столицата ни, която той само в 4-5 години от един ориенталски градец успява да превърне в модерен европейски град… „

Иван Вазов

На 26 февруари 1907 г. в 17 ч. пред Сърмаджиевата къща (днешния бул. „Руски”) Димитър Петков е застрелян.

Едва 16-годишен той е доброволец в Сръбско-турската война от 1876 г. Като доброволец воюва и по време на Руско-турската война от 1877-1878 г. в епичните сражения на Шипка (там губи лявата си ръка) и Шейново. Награден е с кръст и орден за храброст, връчени му от руския император Александър ІІ.

След Освобождението се впуска в политическите борби, участва в Съединението от 1885 г. Избиран е за депутат, председател на Народното събрание, министър и министър-председател. Но най-голям е приносът му като кмет на столицата. Избран е за член на Общинския съвет на 9.ІХ.1887 г., на 30.Х. – го назначават за помощник-кмет, а на 29.VIII.1888 г. е избран за кмет на София и е на тази длъжност до 7.Х.1893 г.

По онова време София е изостанал градец с паянтови сгради и тесни, криви, мръсни улички. Димитър Петков най-напред реформира административните служби. На 14.ІІ.1889 г. предлага територията на столицата да се раздели на 5 вместо на 4 участъка, което се налага от разрастването на града.

Дава идеята за издаването на „Софийски общински вестник“. На 31.І.1889 г. одобрява договора с инж. Бартел за изготвяне на нов кадастрален план на града.

През март същата година Общинският съвет приема представените от кмета регулационни планове на ул. „Търговска“ и „Берковска“, Александровия площад и бул. „Дондуков“. Пристъпва се и към преместването на циганската махала от центъра в местността Коньовица. В Орландовци се изместват градските гробища.

От 1889 до 1891 г. Софийската община осъществява под ръководството на Димитър Петков крупна за времето си акция – разрушаване на множество стари постройки и разчистване на терени за прокарване на улици, площади и за строителството на модерни сгради. За обезщетяването на собствениците общината отделя суми, възлизащи на няколко милиона лева, а по предложение на кмета се построяват дъсчени бараки за настаняване на дюкянчетата, подлежащи на събаряне.

Инж. Михайлов пише: „Смелостта на кмета да разруши наведнъж цели стари квартали и да ги прореже с нови прави улици е смаяла гражданите.

Те обаче се преклонили пред силната воля на кмета.“ Само през 1889 г. се прокарват 23 нови улици с обща дължина 7,8 км, като били съборени 453 стари сгради. През 1890 г. се прокарват 32 нови улици, а са съборени 812 стари постройки. Обособяват се и нови площади – „Света Неделя“, „Шарен мост“, „Свети Георги“ и този пред Централна баня.

Започва се масово строителство на частни къщи, магазини, складове и др. Построени са и бедняшките квартали Коньовица, Ючбунар, Опълченски и др. Сключен е 10-милионен заем с английска банка и вътрешен заем от 1 млн. лева.

Правят се каменни настилки на повечето улици. От 1891 г. започва павирането на централните улици с гранитни блокчета. През 1892 г. се доставят от виенската фирма „Р. П. Вагнер“ четири бронзови лъва, монтирани на Шарения мост, който започва да се назовава Лъвов мост. Строят се нови училища, определя се терен за изграждането на Народния театър.

По инициатива на Димитър Петков се утвърждава план за построяване на модерна градска баня с хотел. Той предлага на общинския съвет да се запази терен в центъра срещу джамията за построяването на: „хал, който ще служи, както това го има във всички добре на редени европейски градове, за продаване в него на месо, зеленчуци и други по дебни неща“.

През 1890 г. се възлага на румънското дружество „Дачия“ да прокара трамвайна мрежа. Поставено е начало на електрифицирането на града, през 1901 г. се пуска в експлоатация новата водопроводна мрежа.

Издават се нареждания за спазване на обществената хигиена, за ваксиниране на деца против едра шарка, глобяват се търговци, продаващи некачествени стоки и храни. На доказано бедни жители се осигурява безплатно лечение и лекарства, парични помощи, строителни материали и безплатни архитектурни планове за строителството на къщи.

Константин ТАНКОВ

Източник: tretavazrast.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!