Димитър Горов – Най-верният приятел на Христо Ботев

От огъня на миналото историята избира и подрежда значими събития, случки, заслужили личности.

Но понякога пропуска „простата човешка драма“. Например в българската възрожденска епоха сияят имената и делата на патриоти, будители, поборници, борци като Васил Левски, Хр. Ботев, Л. Каравелов, Ст. Стамболов, Ст. Заимов, П. Волов, Г. Бенковски и още много други. Ала в съдбовните възрожденски дни и години има и неизвестни български люде, които са дали и оставили своята дан за възкръсяване на българското, но са забравени и забулени в сянката на историята. Те също са огънят, а не пепелта на отколешното време. Една такава скромна личност на един достоен възрожденски човек с ярко неповторима индивидуалност, със съкровена обич към татковината, с непрекъсваща всеотдайност към майка България е Димитър Горов. Той е непознато име за българите. Почти никой или малцина са тези, които познават личността и делото му. А Дим. Горов напълно заслужава да засияе блясъкът, който излъчва. Неговото място е сред елита на българските революционери

Димитър Горов е непрекъснато вътре в жаравата на огъня и е един от най-близките съратници, подкрепители и доверенници на Хр. Ботев. Той изпълнява последните завети на младия пламенен войвода. Крайно време е да се извади от мълчанието на забравата и от пепелта на всекидневието едно име и една личност. Дори само заради Хр. Ботев, заради всеотдайното им и вярно приятелство. В последния път, до последното пристанище Бекет, на парахода „Радецки“ до Ботев е само неговият най-близък благодетел и приятел Димитър Горов.

Кой е Димитър Горов? За него основателно историкът Н. Ферменджиев пише в сп.“Родолюбци“ (1985 г.): „Кой знае защо, но за Дим. Горов, човекът чието име е свързано с почти всички революционни кроежи на българската емиграция през последните десетилетия на робството, е писано твърде малко. Действително, крещяща несправедливост е, че в историята понякога събития и личности с малък принос и значение намират с приповдигнат и недействителен образ и описание, голяма популярност сред народа“.

Какъв е истинският лик на Димитър Горов в несправедливата забрава и незаслужено подценяване? Него можем да открием в автентичните спомени на близки и съвременници, и в документите на личния му архив, предаден на Захари Стоянов, съхранен от него и използван за написването на „Записки по българските въстания“.

Димитър Горов е роден на 28 юни 1840 г. в гр. Пещера. Син е на Теофана (Фота, Йорданка) Тодорова Бухова и Иван Теохаров Иванчев. Баща му умира рано и малкият Димитър заминава за Браила при сестра си Султана и зет си родолюбивия брациговец Георги Петрович Джамбазов (1864 г.). Една година по-късно тук пристигат майка му Теофана и по-малкият му брат Атанас. След четиригодишно пребиваване в Браила младият Горов заминава за Гюргево, където преминава животът и дейността му до Освобожзението, цялата му революционна и народополезна дейност. Той открива модерна фабрика за производство на сапун и свещи, и свой дюкян. Печели добре и в скоро време си създава добро материално положение, а и значителен престиж и авторитет пред гражданството и румънските власти. Всичко това му е извънредно нужно и полезно в обществената и революционна дейност.

Неговият дом е отворен за всички български патриоти, изпаднали в беда. Напълно посветена в тайните дела на сина си, баба Йорданка заедно с баба Тонка Обретенова (голяма нейна приятелка) пренасят за България писма, вестници, книги, патрони. Но майката на Горов умира внезапно в 1874 г. и домът му осиротява. Тогава баба Тонка помага на Димитър да се задоми за нежната и красива Иванка Кънчева, сестра на революционера Ангел Кънчев (помощникът на В. Левски). Младата жена продължава дейността на свекърва си като куриер на тайната поща, като вярна сътрудничка на своя съпруг и на святото дело.

Летописецът на Априлското въстание Захари Стоянов пише за Димитър Горов: „Той сполучи да стане търговски гражданин с капитал от няколко хиляди жълтици и с фабрика за правене на сапун и свещи. Той е едничкото лице, което изпроводи четата на Х. Димитър и Ст. Караджа до Вардим и четата на Хр. Ботев до Бекет. Апостолите в Гюргево цяла зима преминаха на негови разноски, той отиваше всеки ден да става гарант за хъшовете в полицията, неговата къща беше отворена за всеки бунтовник“.

В. Левски, Л. Каравелов, Дим. Ценович и Димитър Горов през 1869 г. основават БРЦК в Букурещ. Пещерецът Горов остава постоянен представител на Гюргево в комитета и незаменим негов член. Захари Стоянов пише за това време: „Горов макар и с цинцарска жилка беше банкерът на хъшовете. Когото заболеше глава при него тичаше, дордето най-сетне го накараха да проси. Ние притежавахме около стотина разписки от различни хъшове, които са вземали от него пари все на заем („Хр.Ботев, опит за биография – 1876 г.“). Хъшовете го наричаха свой „банкер“. Горов урежда и възникващите недоразумения между буйните хъшове и румънската полиция. Затова З. Стоянов го определя като „българския консул“ на емигрантите, който освен това се грижи и за осигуряване на храна, топливо, вестници и други ежедневни нужди на хъшовете.

В уютния дом на Горов се ражда прочутата ода – балада на Христо Ботев „Хаджи Димитър“. Захари Стоянов отбелязва един спомен на Стоян Заимов за нейното сътворяване: „Заимов разказва, че одата „Хаджи Димитър“ той (Хр. Ботев) написал в Гюргево в дома на Дим. Горов една вечер за броени минути. Повод и вдъхновението му дал разказът на баба Тонка за Хаджи Димитър“. Вероятно и Горов му е споделил своите вълнения и преживявания при изпращането на четата на Х. Димитър.

На 11 май 1868 г. в Браила след представлението на пиесата „Покръстването на Преславския двор“ от Добри Войников, в което Хр. Ботев играе блестящо ролята на първожреца Светолид, Дим. Горов се запознава с Ботев, покорен и вдъхновен от неговото актьорско майсторство. Горов открива преди много други хора изключително забележителната личност на Христо Ботев.

Ценен принос за историята е и архивът на Димитър Горов. В него са запазени 30 писма от Хр. Ботев до негови другари, от тях шест са до Дим. Горов. Второто писмо на Ботев до Горов от 18 ноември 1875 г. завършва така: „Приемете братските ми поздравления и не забравяйте вашия признателен слуга“. На кого другиго гордият Ботев пише така? Уважение, признателност и най-добри чувства изпитва поетът към своя доверен другар, за да се назове негов „признателен слуга“. Неоценима е заслугата на Дим. Горов във финансирането и осигуряването на отпечатването на единствената стихосбирка на Хр. Ботев – „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“ – 1875 г. Преди това поетът чрез Найден Геров е потърсил помощта на Хр. Георгиев (брат на Евлоги Георгиев), но не я получил. В средата на корицата на новоизлязлата книга е отбелязано: „Издател Димитър Горов“. Този достоен жест е достатъчен да му се определи почетно място в духовното развитие на нацията. Дали Горов е разбрал и оценил поетическия гений на Ботев, издавайки неговите стихове или просто е помогнал на един близък и скъп приятел да изрази своите свободолюбиви идеи в стихове? Това остава неразгадано в историята, но жестът е с особена стойност.

Пешерецът Димитър Горов взема голямо участие и в подготовката и изпращането на Ботевата чета. Съвместната му работа с Хр. Ботев по организацията и екипирането на четата, съвместното им пътуване до стъпването на легендарната чета на българския бряг са достатъчно ярък израз на тяхната дружба и съидейност. Това е още едно много силно доказателство за полагащото се място на Дим. Горов в историята. Горовият дом се превръща в „щаб“ за писма, възвания, в арсенал за оръжие, в квартира на апостолите.

На 16 май (неделя) 1876 г. в 15 часа на парахода „Радецки“ се качва първата група четници. Сред тях е и малкият брат на Горов – Атанас, който е само на 20 години. Те са облечени като „градинари“. Заедно с войводата Ботев са Димитър и Иванка Горови. С тях е и по-малката сестра на Ангел Кънчев – Кина. Тя е елегантно облечена като румънска чокойка, със скъпи накити и златни гривни. Представят я като годеница на Ботев, а той като търговец, пътуващ за Виена.

Най-пълно и колоритно описание на това пътуване прави З. Стоянов: „Щом настъпила нощта, войводата станал по-свободен, оставил масата, където седеше с Горов и се преструваше, че чете румънски вестници и излязъл навън да метне поглед на своите другари. Горов разказва, че като го потърсил тук-там из парахода, намерил го горе на ковертата сам-саменичък. Той, крачейки напред – назад с тих глас декламирал, но не от онова, което е писал, от старото и познатото, а нещо ново, нещо за тази вечер, чудната тая вечер, която била последната на неговия мирен и робски живот. Какво щастие би било, ако около него се намираше скрит някой стенограф, който да отбележи ония думи, които той произнасял насаме, които само Горов дочул“. Можем само много да съжаляваме. Ботев в тези мигове може би е сътворявал най-гениалната си творба, най-художествените си стихове, може би второто си „На прощаване“. Жалко, много жалко за България и за българската поезия.
Но не изпращането до Бекет е най-същественият принос на Горов.

По-важното е другото – заръките и прощалните „писма“, които поетът оставя на най-верния си и предан другар Горов. Той му предава текста на една телеграма до в. „Republiqe Fransaise“ и до „Journal de Geneve“, с която да се извести на европейския свят, че българите са въстанали. Въодушевеният Дим. Горов изпраща телеграмите до двата европейски вестника. Това не му е достатъчно и той телеграфира и до сръбското дипломатическо агентство в Букурещ, до Братияна – национелно-либерална партия в Румъния, и още до генерал Игнатиев. Захари Стоянов проследява емоциалното състояние на Горов след раздялата с Ботев: „На Бекет се простил войводата със своя искрен приятел Дим. Горов и госпожата му, тук трябвало да се простят всички със святата и търпелива румънска земя, в която всеки от 200-те души наши патриоти бил извършил някое главоболие и обезпокоил полицията. Мъчно и чоглаво му било нему, защото едни отиват да мрат, а той не притегля нищо“.

Отново възхита извиква големият принос на Димитър Горов. Би ли узнала Европа за подвига на българската чета с войводата Ботев? Или може би повикването на родолюбеца на парахода е било предворително замислено от двамата съидейници – Ботев и Горов, за да се изпратят телеграмите до Европа. Освен това Димитър Горов получава известните писма до жената и до приятелите на войводата. Ботев, предчувствайки трагичния си край, предава на Горов и най-съкровеното си нещо – своето джобно тъмновиолетово тефтерче. То е твърде лична вещ на поета и му е било скъпо и мило, както джобният златен часовник, подарен от баща му.

Горов съхранява и опазва всичко, което получава от войводата. С това изпълнява завета на Хр. Ботев не само към близките и приятелите му, но и към българския народ, към бъдещето. Този завет се превръща във вечност.
След гибелта на Ботевата чета, трагичната смърт на нейния войвода и на родния му брат Атанас родолюбивият българин Горов не е отчаян, не е объркан. Той остава все така рашително на своя пост и на Ботевата позиция, разбирайки, че подвигът и творчеството на поета ще пребъдат в бъдните дни.

По време на Руско-турската война Димитър Горов продава на безценица имуществото си в Гюргево – сапунджийската работилница и къщата. С оскъдни средства и малко инвентар, с жена си Иванка се установяват в Трявна. Жена му умира на 22 години, на 28 юни 1977 г., точно на рождения ден на Горов, който по това време пак е по народни дела

Той остава сам. Отваря под къщата си работилница за сапун и свещи, но Трявна не е Гюргево. Без работа, без съпруга – нещастията продължават да го преследват. В освободеното отечество се сблъсква с много трудности, неприятности и горчилки. Дочакал Освобождението, бившият „банкер“ и „консул“ на хъшовете заболява от туберкулоза и си отива от този свят на 21 декември 1881 г., едва 41-годишен. Тежко болен, повиква жена си и на смъртния одър й казва: „Ето тия три франка са останали от всичкия ми имот. Запали една свещ с тях на гроба ми“. Поклон пред този свят човек. А днес ние палим ли свещици за него?

Защо България не оцени историческата мисия на един пещерец, който достойно изпълни своя исторически дълг да съхрани и предаде на бъдещите поколения последните писма, телеграми и личния архив на безсмъртния поет и революционер Христо Ботев? Нали той е един от българските възрожденски революционери, един от тях – Левски, Ботев, Каравелов, Стамболов, Бенковски.

Много са причините Димитър Горов, изгорял в огъня на историята, да остане в пепелта й, да не заеме полагаемото му се място в народната памет. Това са неговата скромност, ранната му смърт, липсата на наследници, публикации и спомени. Но може би най-вече са разпокъсаното отечество след Освобождението, новите интереси на новите българи, обидното пренебрежение към поборниците.

Никога не е късно да се разрови пепелта и да засияе огънят. Скромният родолюбец Димитър Горов го заслужава. А ние сме му длъжници. Но и без нас светлината на свещения огън не може да угасне. Тя ще свети и в бъдното с блясъка на Горовото дело.

Източник: duma.bg

Вижте повече на Patrioti Net