„Де го е Индже да дойде, от робство да ни отърве!“

Последната битка на Индже е при Скулен (рум. Sculeni) В нея той загива на 17/29 юни 1821 г.

В тази битка около 400-500 от най-непримирите етеристи, водени от Атанасиос Карпенисиотис (славен в Гърция като един от най-ярките герои на освободителната борба), загиват в сражение на десния бряг на Прут. Те отказват да преминат на левия бряг, която по Букурещкия мир е граница между княжеството Молдова и Бесарабия, вече под руска власт.

Етеристите, сред които е Индже със своите българи, се сражават до смърт срещу много по-силната турска войска, брояща около четири, според други данни дори седем хиляди души!

На руския бряг на реката свидетели на неравната битка стават побегнали техни другари гърци, молдавски бежанци, руски погранични части. Присъства и губернаторът на Бесарабия, известният „попечител и благодетел на българските колонисти“ ген. И.Н. Инзов. Русите обаче няма как да се намесят в сражението предвид тогавашните междудържавни отношения и актуалната по онова време руска политика.

Стоян Индже загива геройски в ръкопашна схватка с турците заедно с Кара Колю и редица прославени гръцки въстаници.

Очевидно е, че животът на Индже, белязан от толкова много неясноти и митове, се нуждае от по-прецизно проучване. Няма съмнение обаче, че в негово лице срещаме един от най-забележителните българи в края на ХVІІІ и началото на ХІХ в., чиито дела са възпяти от народния гений, от чиято съдба са се интересували велики българи като Раковски…

Наистина, възможно най-високата оценка за легендарния войвода е дадена в народната песен! Можем ли да оспорваме онези думи, които ни разтърсват всеки път, когато ги чуем:

„Заплакала ми й гората,
гората и планината,
и на гората листето…

– Де го е Индже да дойде,
от робство да ни отърве!“

Източник: voivodi.eu

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!