Тодор Балина е български болярин от 1596 година на Никопол, „първи благородник на Никополския санджак (на турски: Sancak – „знаме“, основна административно-териториална единица в Османската империя, съставна част на еялета“).
Той е един от ръководителите на Първото Търновско въстание против османското владичество през 1598 г. Неговото родово име напомня за българския болярин Балин, живял през 13 век, чието име се чете върху няколко сребърни съда намерени именно в Никопол. Те произхождат от съкровище, състоящо се от златни и сребърни предмети с общо тегло около 4 кг. Върху сребърен съд и дръжките на сребърни лъжици е гравирано името на техния притежател – Балин. През 1469 г. в разказа за пренасянето на мощите на св. Иван Рилски от Търново през Никопол и София в Рилския манастир изпъква фигурата на авторитетния никополски първенец жупан Богдан. Вероятно Тодор Балина е потомък на тези видни личности.
Ето какво пише папският пратеник Павел Джорджевич за него:
„ Госпо̀дин Тодор Балина е пръв благородник в Никополския санджак, който (б.а. — благородник) се ползва с голямо влияние сред християните от тая страна поради благородния си произход и своето достойнство. Него турците го гледат в устата какво ще каже (б.а. — заповяда), а пашите го уважават твърде много и се допитват до него по всеки важен въпрос. “
Очевидно знатният българин е бил опитен и образован човек, приет с доверие дори в двора на австрийския император.
Когато през 1598 г. избухва Първото Търновско въстание, бунтовниците провъзгласяват един мним или реален потомък на династията на Шишмановци за търновски цар. Обикновено се приема, че това е неизвестна от други източници личност (погрешка наричана Шишман III), но напоследък един нов прочит на различни археологически и писмени данни показа, че най-вероятно става дума именно за Тодор Балина, който претендирал, че е потомък на средновековните български царе.
След потушаването на въстанието, Балина заминава в Русия, където следите му се губят.
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.