„Битката при Извора“ или Битката при Пиги е голямо сражение между българи и византийци при Цариград в местността „Извора“ с дворцово-църковния комплекс Света Богородица Живоносен Източник непосредствено пред Силиврийските врата (Порта Пиги или Празничните врата) на Цариградските стени, станало между 11 и 18 март 921 г. и завършило с голяма победа на българската армия.
След големите си победи през 917 г., българският цар Симеон I се опитва да седне на византийския трон, виждайки междуособичните проблеми във Византия. Първата стъпка в плана на българския владетел е да стане регент и съвладетел (василеопатор) на малолетния император Константин VII, но през 919 г. младият и амбициозен военачалник Роман Лакапин, който се опитва да ограничи българското влияние над Византия, заменя Зоя (майката на императора и става регент. През 920 г. той се самопровъзгласява и за съимператор. По този начин открадва замислената програма от Симеон и проваля стремежите му да седне на трона в Константинопол по дипломатически път. През същата 920 г. българският цар започва война и до 924 г. отнема почти всички земи на Византия на Балканите.
През 921 г. голяма българска армия, под командването на кавкан Теодор Сигрица, преминава бързо през Странджа и достига покрайнините на византийската столица – Константинопол. Роман Лакапин изпраща войска начело с Пот Аргир. Атаката на българите е неудържима и византийците обръщат в бяг в опити да се доберат до корабите. По-голямата част от ромейската армия е унищожена или пленена.
Българите изгарят дворците Пиги, опустушават Златния рог и се завръщат триумфално в Преслав.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
