Най-големи военни успехи сопотският военен деец постига по време на Първата световна война. На 1 март 1917 г. генерал Владимир Вазов е назначен за командир на 9-та пехотна Плевенска дивизия, сражаваща се в състава на Първа българска армия. Под неговото вещо ръководство се създава дълбоко ешелониран район за отбрана. Благодарение на обширните си познания по фортификационно дело той така укрепва поверените му позиции, че те стават практически непревземаеми.
В периода 22-26 април 1917 г. войските на Съглашението настъпват срещу дивизията на полковник Вазов, но срещат решителна съпротива. Те дават над 1000 убити, а множество войници и офицери са пленени от българските войски. В последвалите тежки и кръвопролитни сражения на 8 срещу 9 май с.г. врагът отново понася много тежки загуби-над 2000 убити, при минимални загуби за нашите части. Заради тези заслуги, на 20 май 1917 г. полковник Вазов е произведен в чин генерал-майор.
Но той се прославя особено много в боевете, известни като Дойранската епопея. По негово нареждане Дойранския укрепен район е разделен на четири дълбочинно разположени позиции, като е укрепен допълнително. Именно тук, тъй като е от изключително стратегическо значение, е разположена дивизията на ген. Вазов.
На 16 септември 1918 г. срещу нея настъпват три английски и две гръцки дивизии, подсилени от тежка артилерийска бригада и гръцки конен полк, като превъзходството в полза на противника е многократно. Владимир Вазов лично обхожда позицията преди епичната битка, давайки последни наставления на командирите и войниците.
В продължение на три дни се водят тежки сражения, като на 18 септември противникът изстрелва снаряди с бойни отровни вещества, което принуждава защитниците да сложат противогазови маски. След ожесточени боеве съглашенските войски са изтласкани от частите на генерал Вазов, давайки над 10 000 убити войници и офицери.
Когато приключва Първата световна война, генералът е назначен за началник на 9-та Плевенска дивизионна област, а през 1919 г. е начело на 2-ра военно-инспекционна област в Пловдив. От август с.г. той е инспектор на артилерията при Министерството на войната.
По време на военната си кариера, за големите си заслуги на бойното поле видният наш военен деец получава много отличия, сред които: орден „За храброст“-2-ра и 3-та степен, орден „Свети Александър“-5-та степен без мечове, орден „За военна заслуга“-3-та и 1-ва степен, както и османски медал „За бойни заслуги“ и османски сребърен орден „Лиякат“.
На 24 февруари 1920 г. генерал-лейтенант Вазов преминава в запаса, ставайки първия председател на новоучредения Съюз на запасните офицери в периода 1920-1921 г. Впоследствие, от 1924 до 1930 г. той отново оглавява Съюза. През октомври 1923 г. е избран в ръководството на комитета „Народна признателност“, чиято цел е да подпомага жертвите на септемврийските бунтове от същата година.
На провелите се през 1926 г. местни избори Владимир Вазов е избран за кмет на София. По време на кметуването му, продължило до 1932 г., в столицата са изградени рилският и витошкият водопроводи, разширена е електрификацията, усъвършенстван е транспортът, реорганизирана е пожарната, а София става един от най-зелените градове в Европа.
Интересен момент от живота на генерал Вазов е посещението му в Англия през 1936 г., където той е поканен от английските ветерани от Първата световна война като най-достоен противник на бойното поле. Там той е посрещнат с огромно уважение и най-големи почести, израз на което е свалянето на знамената в негова чест. А председателят на Британския легион отбелязва в речта си: „Владимир Вазов е от малкото чужди генерали, чието име фигурира в нашата военна история.“
Последните години от живота си генералът прекарва в ловешкото село Рибарица, където умира на 20 май 1945 г., на 77-годишна възраст. Като виден български пълководец той е погребан с полагащите му се военни почести.
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
